Читать «Познай кой се върна» онлайн - страница 5

Четирите девойки въздъхнаха с облекчение и особеното, напрегнато чувство започна да се изпарява. Но всяка от тях имаше странното усещане, че Али не им казва всичко — и нямаше да й е за пръв път. В един миг Али може да е най-добрата им приятелка, в следващия се отдалечава от тях, обажда се на тайнствени хора и изпраща тайни есемеси. Не трябваше ли да си споделят всичко? Другите момичета определено бяха споделили доста неща — всяка от тях бе разкрила на Али по една тайна, която никой, абсолютно никой друг не знаеше. И, разбира се, съществуваше голямата обща тайна за Джена Кавана — онази, която се бяха заклели, че ще отнесат в гроба.

— Като говорим за нощната феерия, имам големи новини за вас — каза Спенсър, като ги откъсна от мислите им. — Познайте къде ще я прекараме.

— Къде? — Али се наведе напред, облегната на лакти, като бавно възвръщаше обичайния си вид.

— Хамбара на Мелиса! — извика Спенсър. Мелиса беше по-голямата сестра на Спенсър.

Господин и госпожа Хейстингс бяха предекорирали хамбара в задния двор и бяха позволили на Мелиса да го използва като лична стая, докато учеше в гимназията. Щом пораснеше достатъчно, Спенсър щеше да се ползва от същите привилегии.

— Супер! — възкликна Али. — Как успя?

— Утре, след церемонията по дипломирането, тя отлита за Прага — отговори Спенсър. — Нашите казаха, че можем да го използваме, стига да го почистим и подредим, преди да се е върнала.

— Прекрасно. — Али се облегна назад и преплете пръсти. Внезапно погледът и се фокусира върху нещо вляво от работниците. Това беше Мелиса, която бавно прекосяваше двора на семейство Хейстингс с вирната глава. В ръка носеше закачалка с абитуриентската си тога, а на раменете си бе метнала тъмносинята мантия, която носеха всички, които завършваха училището с отличие.

От гърлото на Спенсър се разнесе стон.

— Покрай това отличие започна да се държи отвратително — прошепна тя. — Дори ми каза, че трябва да съм благодарна, ако Андрю Кембъл получи отличието вместо мен, когато завършваме — защото „тази чест носи със себе си огромна отговорност“. — Те двете се ненавиждаха и Спенсър почти всеки ден разказваше по някоя нова история, която разкриваше каква кучка е сестра й.

Али се изправи.

— Хей, Мелиса! — извика тя и започна да маха с ръце.

Мелиса спря и се обърна.

— О, здравейте, момичета. — Тя се усмихна предпазливо.

— Вълнуваш ли се от пътуването до Прага? — пропя Али, като дари Мелиса с най-блестящата си усмивка.

Мелиса леко повдигна глава.

— Разбира се.

— Иън ще бъде ли с теб? — Иън бе страхотното гадже на Мелиса. Дори само при мисълта за него момичетата изпадаха в захлас.

Спенсър впи нокти в ръката на Али.

— Али! — Но Али просто я отмести.

Мелиса присви очи заради яркото слънце. Тъмносинята мантия се развя от полъха на вятъра.

— Не, няма да идва.

— О — престорено се усмихна Али. — Сигурна ли си, че това е добра идея, да го оставиш тук сам за две седмици? Може да си хване друга приятелка!

— Алисън — процеди Спенсър през зъби. — Престани. Веднага.

— Спенсър — прошепна Емили. — Какво става тук?