Читать «Душегубеца» онлайн - страница 90

— И какво ще прави после?

— Сигурно ще се върне в Москва. Западните кралства са по-добре уредени и владетелите им по-бързо забелязват хората като Фрогмор. В Русия обаче не е така.

— Това едва ли е единствената причина…

— Права си, не е. Всъщност име още две причини — Сен Клер й се усмихна в мрака. — В Москва почти пипнах Фрогмор. Монасите от манастира „Свети архангел Михаил“ ми помогнаха и на магьосника му се наложи да избяга от къщата си. Вероятно там са скрити някои спомени от предишния му живот в Съмърсет — кичури от косите на жена му и детето му, писма и разни други дребни неща. Предполагам, че той ще поиска да си ги прибере.

— А каква е втората причина? — попита Ребека.

— Докато се подвизаваше в Русия, Фрогмор успя да привлече вниманието на турските шпиони и султанът на Отоманската империя пожела да се възползва от услугите му. Магьосникът от своя страна сигурно вече е уморен от цялото това преследване, така че може и да се съгласи на тази сделка и поне за известно време да си опита късмета при султана, чиито територии се простират чак до границите на Русия.

— Ами мастър Купър? — попита Ребека. — Човекът на кралицата не е такъв, за какъвто се представя!

— Странен мъж е този Купър, Привидно следва дадените му заповеди, но всъщност крои нещо друго. Първо позволи на разбойниците да ни отвлекат от гората, а после ни остави да избягаме от ловната хижа. Честно казано, не мога да си обясня защо постъпи така. Разбира се, Рагуза е трябвало да бъде убит — човекът на Юда не е искал да има съперници в преследването, на което се е посветил. Колкото до мен — предполагам, че си е дал сметка, че няма да успее да ме пречупи в Тауър, така че е решил да ме пусне и да ме последва.

— В Лондон ли? — попита Ребека разтревожено.

— Да, Ребека. Налага се да отидем там. Трябва да намерим Фрогмор.

Девойката се изправи на крака. Огънят се беше разгорял твърде силно, а тя искаше да вдиша хладния вечерен въздух. Сен Клер остана приклекнал, с ръце върху бедрата си. Ребека се приближи до него и го целуна по челото.

— Благодаря ти — каза тя.

— Нищо работа. Казах ти, че зайците се ловят лесно.

— Не, имах предвид онова, което ми каза в ловната хижа — че съм красива.

— Това е самата истина, Ребека — хвана я Сен Клер за ръката.

Тя се изчерви и понечи да се отскубне, но йезуитът я задържа. После се протегна и докосна заешката й устна.

— Може би когато си била бебе, на люлката ти е кацнал ангел и те е целунал…

— Нима ангелите могат да целуват?

— Разбира се. Те непрекъснато се целуват помежду си, целуват и Господ… — усмивката на Сен Клер се разшири. — Освен това обожават човешките деца и не могат да стоят далеч от тях. Спомняш ли си думите на Христос? За това, че ангелите на децата непрекъснато виждали Господ в Небесата?