Читать «Душегубеца» онлайн - страница 83

— Харесваш ми, йезуите.

— Така или иначе, това не може да стане сега — добави Сен Клер. — Изтощен съм. Девойката също. Пък и навън падна нощ, така че засега няма какво да направим.

Вперил поглед в йезуита, Рагуза задъвка ъгълчето на устата си, сякаш преценяваше рисковете.

— Нима искаш да чакаме до сутринта?

— Изморен съм.

— Къде е Фрогмор? — кресна Рагуза.

— На път за Лондон.

— Какво ще прави там?

— Ще посети един ясновидец на име Херметикус.

— Къде живее този ясновидец?

— Ще ти кажа утре сутринта.

Рагуза кимна.

— В такъв случай ви желая лека нощ.

След тези думи наемникът излезе от стаята, но не след дълго се върна и им подхвърли по една прокъсана черга.

— Пълни са с бълхи, но ще ви стоплят. Ако искате да се облекчите, отидете до съседната стаичка. И не се опитвай да бягаш, йезуите, че иначе ще се простиш с малката си повлекана. Хората ми веднага ще й прережат гърлото! — закани се Рагуза и си тръгна.

— Какво става? — попита Ребека, докосвайки ръката на Сен Клер.

Той обаче не й отговори. Вместо това свали жакета си, нави го на руло, сложи го под главата си и легна на пода. Девойката се присъедини към него и той я хвана за ръката.

— Не си грозна, Ребека — прошепна йезуитът. — За мен ти си толкова красива, колкото и Елена от Троя. Ела.

Той я придърпа към себе си и постави главата й върху рамото си. За миг Ребека остана като вцепенена, но после Сен Клер я погали по косата и я целуна по челото и тя се отпусна.

— Поспи, хубавице. И не забравяй да си кажеш молитвите. Пък утре — нов ден, нов късмет.

Девойката понечи да му отвърне, но йезуитът я спря. После тя почувства по тялото й да се разлива топлина и не след дълго се унесе в сън.

На следващата сутрин Ребека се събуди леко изтръпнала от нощния студ. Сен Клер вече беше буден и се взираше в грамадните паяжини, които висяха от таванските греди.

— Не мърдай — прошепна той.

Тя притихна и се заслуша във виковете на мъжете и тропота на конски копита, които се дочуваха отвън.

— Скоро ще съмне — каза Сен Клер.

— Какво чакаш, Майкъл? — изсъска Ребека. — Кажи ми! Не се дръж с мен като с дете, защото не съм дете, да знаеш!

— Знам, хубавице. Ти си една смела млада жена със силна воля и остър ум. Тъкмо затова ще те попитам — йезуитът я потупа по главата, — какво би направила ти на мястото на Купър? Представи си, че си човека на кралицата и се намираш в Колчестър. Под опеката ти се намират двама много важни затворници, които трябва да отведеш в Лондон по възможно най-безопасния път. Е, как ще постъпиш?

— Ами…

— Без да се замисляш! — настоя Сен Клер, а после й направи знак да сниши гласа си — един от хората на Рагуза стоеше пред вратата.

— Тръгнахме късно следобед и Купър ни поведе по онази горска пътека — каза тя тихо.

— И?

— Ако аз бях на негово място, щях да отведа затворниците до някое от пристанищата и да използвам разрешителното си от кралицата, за да уредя кораб, който да ги превози по Темза.

— Точно така — усмихна се Сен Клер. — Кой би нападнал кралски човек и то на кораб, който може да акостира на един хвърлей разстояние от Уестминстър или дори още по-нагоре по реката? При това положение можехме да пристигнем в Тауър за по-малко от час! Все едно, не знам какви са намеренията на мастър Купър, но той е войник, а войниците знаят, че най-доброто време за нападение над врага е точно преди зазоряване. Когато мигът настъпи, Ребека, прави точно това, което ти казвам!