Читать «Душегубеца» онлайн - страница 22
Пол Дохърти
— Не е куриер обаче — продължи Бейнс, — ами човек на Юда.
— Какъв?
— Човек на Юда — лицето на Бейнс доби сурово изражение. — Това са кралски агенти, които преследват католическите свещеници и онези, които им дават подслон. Щом ги заловят, ги откарват в Колчестър или пък в Лондон и ги провесват на бесилото.
— Но тук няма католически свещеници…
— Всъщност има. Един йезуит. Сигурно си чувала за тях.
Ребека кимна. Всички бяха чували за йезуитите. Новините, които пристигаха от Лондон, изобилстваха от сведения за тези коварни католически свещеници. Те се промъкваха в кралството и се занимаваха с подривна дейност или поне така се твърдеше. Привличаха на своя страна други паписти и се съюзяваха с тях с цел да върнат страната под влиянието на Рим и властта на Испания.
— Значи в Дънмоу има йезуит, така ли? — попита девойката.
— Да. Нарича се Майкъл Сен Клер и според обявите, заковани на бесилката и на пазарния кръст, се издирва жив или мъртъв. Има и награда за залавянето му — 100 сребърни лири — Бейнс се обърна към олтара. — Не знаех, че е толкова опасно да отслужваш литургии — пошегува се той. — Чудя се какво ли е сторил в действителност. Това е най-щедрата награда за нечия глава, за която съм чувал!
— Пастор Бейнс?
— Кажи, дете — старецът погледна към Ребека.
— Какво щяхте да сторите, ако узнаехте, че този Сен Клер се укрива в църквата ви?
Бейнс прехапа устни.
— Щях да го нахраня и да му дам срок до сутринта, за да си тръгне. Нима не знаеш какво се случва с онези, които помагат на католическите свещеници? Отвеждат ги в Колчестър и ги обесват, но преди да са предали Богу дух, свалят телата им от въжето, разпорват ги като свине и изваждат всичките им вътрешности. После разчленяват труповете им, натъпкват ги в бъчва със саламура и ги излагат за назидание над градските порти — той поклати глава. — Това не е краят, който един старец като мен би си пожелал. Пък и подобни истории не са за ушите на млади момичета като теб. А сега трябва да вървя. Ще заключа църквата — не искам тук да се навъртат разни йезуити!
Бейнс вече беше стигнал до вратата, когато Ребека се обърна след него.
— Какво? — извика тя; беше чула думите съвсем ясно.
— За какво говориш, момиче? — върна се пасторът в църквата.
— Не го ли чухте? — попита тя. — Дойде откъм олтара.
— Какво е дошло откъм олтара?
— Гласът. Каза нещо на латински.
Бейнс се опита да потисне тревогата си.
— Изповядвам се пред Всемогъщия Бог — прошепна той, — пред Пресветата Дева и пред архангел Михаил… Сигурна ли си, Ребека? Това са думите, които се изричаха в началото на католическата литургия…
Пасторът и момичето се приближиха към олтара и се огледаха наоколо, но не откриха абсолютно нищо.
— Сигурно е бил някой призрак — засмя се Ребека.
Пастор Бейнс не чу думите й. Старецът беше погледнал към статуята на архангел Михаил и макар че не сподели това с девойката, беше видял, че букетчето й от кокичета е изчезнало.
