Читать «Душегубеца» онлайн - страница 194

— Съжалявам — примигна Купър.

После се взря в лицето на любимата жена, но не можа да се съсредоточи. Вече не го болеше толкова, но затова пък му беше ужасно студено и той разбра, че смъртта наближава. Изведнъж му се стори, че отново се намира в къщата на Ралф Купър в Глостър. Вратата беше отворена и вътре влизаше слънчева светлина. Албиносът разтвори широко очи и се опита да вдигне глава.

— Обичам те, Ребека — прошепна той, давейки се в собствената си кръв. — Но ми е толкова студено…

Девойката се наведе към него и взе лицето му в ръцете си. В този момент Купър потръпна за последен път, очите му се изцъклиха, а между открехнатите му устни шурна кръв.

21.

Ребека посегна към гърлото си и напипа малкия мях, който й беше дал Сен Клер. В този момент Фрогмор се намяташе с плаща си и не гледаше към нея. Тя сграбчи предоставилата й се възможност и бързо изля осветеното вино в чашата до себе си. Въпреки свирепата схватка, в която току-що беше участвал, магьосникът изглеждаше в отлична форма.

Сен Клер все още лежеше облегнат на стената, а очите му бяха затворени. Ребека изгълта виното на един дъх и устата й се изпълни със сладост. После девойката прикова цялото си внимание върху Фрогмор. От страха й не беше останала и следа. Магьосникът стоеше пред нея наперен като петел и й се хилеше похотливо. После прибра меча си в ножницата и протегна ръце. Ребека стана и тръгна към мъжа, разбил целия й живот.

Фрогмор я придърпа към себе си и пъхна езика си между устните й. Девойката отвърна на целувката, облизвайки зъбите му и напълвайки устата му със слюнката си. Магьосникът пъхна ръка под роклята й стисна едната й гърда. Девойката потръпна от болка. После Фрогмор разкъса дрехите й и започна да драска кожата й с изкривените си като на хищна птица пръсти. Ребека продължи да го целува. Изведнъж магьосникът се отдръпна, а лицето му пребледня като на смъртник.

— Ребека! — възкликна той. — Какво направи? — очите му се плъзнаха към винената чаша на пода.

В този момент откъм другия край на стаята се дочу някакво приглушено стенание. Девойката се обърна и видя, че Сен Клер идва на себе си. Фрогмор изглеждаше като отровен — лицето му се беше покрило с капчици пот, раменете му се бяха отпуснали и изобщо целият му вид беше безкрайно немощен.

— Ах, ти, кучко проклета! — изхриптя той, непохватно измъквайки меча си от ножницата.

Без да се двоуми, Ребека вдигна оръжието на Купър от пода. Магьосникът се хвърли към нея, но тя отстъпи назад, замахна и заби меча дълбоко в сърцето му. От гърлото на Фрогмор се изтръгна ужасяващ вик. Девойката завъртя оръжието и го измъкна от гърдите му. Магьосникът се олюля, а после се опита да отвърне на удара, но Ребека го намушка още веднъж. Душегубеца падна на колене и вкопчи пръсти в острието.

— Ребека! — изпъшка той.

Девойката пусна дръжката. Зад гърба й Сен Клер вече се надигаше. Тя опря крак в тялото на магьосника и издърпа меча от гърдите му. Очите на Фрогмор се извъртяха нагоре, а от устата му шурна кръв. Накрая злият магьосник се строполи на пода по лице. Ребека мигом хвърли оръжието и приклекна до трупа на Купър. После вдигна ръката на албиноса и я целуна, усещайки топлината, която все още не беше напуснала тялото му. В следващия момент Сен Клер я докосна по рамото. Девойката не се обърна, но позволи на йезуита да я придърпа към себе си и да я целуне по главата.