Читать «Душегубеца» онлайн - страница 185

През нощта турците бяха обградили крепостта. Сен Клер сочеше на останалите еничарите в техните жълти наметки, мамелюците в белите им роби, спахиите и множеството дервиши, облечени в черно от глава до пети. Вражеският лагер изглеждаше добре организиран и беше разположен далеч от обхвата на оръдията на Каренска. Във въздуха се носеше миризма на пушек и на готвено. Зад войските бяха наредени копринените шатри на висшите офицери, както и каруците с боеприпаси и провизии. Оръдията и една гигантска обсадна кула вече бяха придвижени напред. Дмитрий посочи към кръстовете, които се издигаха по края на турския лагер. Ребека заслони очи, за да се предпази от слънцето, и се вгледа по-внимателно. После гърлото й пресъхна — това действително бяха кръстове и на всеки един от тях беше прикован гърчещ се от болка мъж или жена.

— Горките селяни! — възкликна Дмитрий. — Турците явно са ги хванали и са ги разпънали на кръст — той погледна през рамо към Сен Клер. — Така врагът ни предупреждава какво ще се случи и с нас, ако Каренска падне.

След тези думи командирът на опричниците се приближи към вътрешния парапет и изкрещя някаква заповед на хората си, които чакаха в двора. Отдолу се чу звън на сбруи и цвилене на коне.

— Какво си намислил? — попита Сен Клер.

Дмитрий затегна портупея си и си сложи на главата стоманен шлем със заострен връх и предпазители за лицето и врата, изработени от метални брънки.

— Смятам да приветствам посетителите ни, йезуите. Бас ловя, че не го очакват.

Ребека се накани да се обърне, но в този момент един от офицерите извика нещо. Трима конници излязоха от турския лагер и препуснаха към замъка, развявайки бяло знаме. Дмитрий се надвеси през парапета. Когато стигнаха до крепостния ров, тримата пратеници дръпнаха юздите и спряха Конникът в средата, за чието копие беше прикрепено бялото знаме, се изправи в стремената си закрещя на лингва франка. Командирът на опричниците го изслуша, а после се ухили на Сен Клер.

— Казва, че са готови да се оттеглят, но само при условие че им предам тримата чужденци — белокосия демон, свещеника и кръчмарската слугиня със заешката устна.

— И? — попита йезуитът.

Дмитрий се прокашля и се изплю.

— Ако ви предам, ще трябва да се простя с главата си. На царя никак няма да му хареса, че съм клекнал пред турците, които са прекосили границата му, оплячкосали са околните села и са обсадили една от крепостите му. Освен това, англичанино — Дмитрий се усмихна дяволито, — мисля, че те харесвам — той погледна през рамо към войниците си. — Хайде! Предайте отговора ми на турците!