Читать «Любовникът на девицата» онлайн - страница 284

Робърт кимна.

— Това ме принизи до крайност — каза той тихо. — Толкова много, че не мога да се представя как бих могъл да се надигна отново. Мисля за нея, и си я спомням каквато беше, когато я срещнах за първи път и я обикнах още същия миг, и знам, че съм от онези глупаци, които откъсват цвете, за да го сложат в бутониерата си, а след това го изпускат и го оставят да умре поради най-обикновена и долна небрежност. Аз я откъснах като иглика, с каквато я сравняваше майка ми, а след това се уморих от нея и я захвърлих, сякаш бях егоистично дете, а сега тя е мъртва и никога не мога да я помоля за прошка.

Възцари се мълчание.

— А най-лошото — каза печално Дъдли — е че никога не мога да й кажа, че съжалявам, задето я наскърбих толкова тежко. Вечно мислех за себе си, вечно мислех за кралицата, преследвах собствената си проклета амбиция и не мислех какво причинявам на Ейми. Да ми прости Господ, отблъсквах далече от себе си мисълта за нея, а сега тя прие думите ми за чиста монета, и си отиде от мен, и никога повече няма да я видя, и никога няма да я докосна, и никога няма да видя усмивката й. Казах й, че вече не я искам, и сега вече я нямам.

— Ще ви оставя — каза Сесил тихо. — Не дойдох да се натрапвам на скръбта ви, а само да ви кажа, че имате поне един приятел в целия свят.

Дъдли вдигна глава и протегна ръка към Сесил.

По-възрастният мъж я стисна силно.

— Кураж — каза той.

— Не мога да ви опиша колко съм ви благодарен, че дойдохте — каза Робърт. — Ще ме споменете ли пред кралицата? Убедете я да ми позволи да се върна в двора веднага щом присъдата стане известна. Бог е свидетел, че известно време няма да се впускам в танци, но тук съм много самотен, Сесил. Това е не само траур, а и изгнание.

— Ще говоря с нея за вас — увери го Сесил. — И ще се моля за вас, и за душата на Ейми. Знаете ли, спомням си я в сватбения й ден, тя просто сияеше от щастие: толкова много ви обичаше, смяташе ви за най-прекрасния човек на света.

Дъдли кимна.

— Да ми прости Господ, задето я накарах да разбере, че нещата стоят различно.

„Замъкът Уиндзор,

Меморандум до кралицата,

Събота, 14 септември 1560 г.

1. Съставът от съдебни заседатели издаде заключение, че смъртта на Ейми Дъдли е нещастен случай, и следователно сър Робърт може да се върне към обичайните си задължения в двора, ако желаете.

2. Името на този човек винаги ще е обвързан със скандала около смъртта на съпругата му: той знае това, а всички ние също. Вие не трябва никога, било с дума или постъпка, да му показвате, че този позор може някога да бъде превъзмогнат.

3. Следователно ще бъдете в безопасност относно всякакви предложения за брак от него. Ако трябва да продължите любовната си връзка, то трябва да е изключително дискретно. Сега вече той ще разбере това.

4. Въпросът за женитбата Ви трябва да бъде спешно обсъден: без син и наследник усилията ни продължават да бъдат безполезни.

5. Утре ще Ви представя ново предложение от ерцхерцога, което, мисля, ще бъде от голяма полза за нас. Сър Робърт не може да се противопостави на такъв брак сега.“