Читать «Мистерията на изчезналия амулет» онлайн - страница 3

С Баронс направихме несигурен съюз, основан на взаимна нужда. И двамата искаме да се сдобием с Шинсар Дъб – книга на милион години с най-черната магия, която можем да си представим. За нея се твърди, че е написана от краля на Ънсийли и че съдържа ключ към властта над света на Фае и на хората.

Аз я искам, защото предсмъртната молба на Алина беше да я намеря. А и подозирам, че в нея е ключът за спасението на нашия свят.

Той я иска, защото казва, че колекционира книги. Да бе!

Всички останали, които съм срещала, също я искат. Ловът е опасен, залозите са огромни.

Тъй като Шинсар Дъб е реликва на Фае, аз мога да я усетя, когато е близо. Баронс не може. Той обаче знае къде да я търсим, а аз не. Затова сега сме съдружници, които не се доверяват един на друг ни най-малко.

Нищо в моя спокоен, разглезен живот не ме бе подготвило за последните няколко седмици. Простих се с дългата си руса коса, която беше накълцана късо и боядисана тъмна в името на анонимността. Красивите ми пастелни тоалети бяха заменени от дрехи в цветове, по които не личат петна от кръв. Научих се да ругая, да крада, да лъжа и да убивам. Бях нападната от Секс-до-смърт-Фае и бях принудена да се съблека два пъти – на обществено място. Открих, че съм осиновена. Едва не умрях.

Преструвайки се на празноглава любовница на Баронс, обрах един мафиот и отведох него и гангстерите му до смъртта им. Убих в бой десетки Ънсийли. Бих се до кръв с вампира Малуш, който служи на самия лорд Господар.

Само за месец успях да вбеся всяко същество с магическа сила в града. Половината от тези, с които се запознах, искат смъртта ми. Другата половина предпочита да ме използва, за да намеря смъртоносната и желана от всички Шинсар Дъб.

Понякога мисля, че бих могла да избягам у дома. Да се опитам да забравя. Да се опитам да се скрия.

Тогава обаче си спомням за Алина и за начина, по който е умряла.

Лицето ù изплува в ума ми. Лице, което познавам, колкото и своето. Тя ми беше повече от сестра – бе най-добрият ми приятел. И мога почти да я чуя как казва: „Да, Джуниър, нима ще рискуваш да отведеш чудовища като Малуш, като Секс-до-смърт-Фае или някое друго Ънсийли в Ашфорд? Ще рискуваш някоя от Сенките да се вмъкне в багажа ти и да погълне очарователните, идилични улици от нашето детство лампа по лампа? Когато видиш Мрачната зона, която някога беше наш дом, как ще се почувстваш, Мак?“.

Преди гласът ù да заглъхне, разбирам, че ще остана тук, докато това свърши.

Докато те умрат. Или пък аз.

Смъртта на Алина ще бъде отмъстена.

Едно

–Трудно е да ви открием, госпожице Лейн – каза инспектор О’Дъфи, когато отворих остъклената врата на „Книги и дреболии „Баронс“.

Внушителната и живописна книжарница бе като мой дом, независимо дали го исках, или не. И въпреки разточителното обзавеждане, безценните килими и прекрасния подбор на безброй първокласни материали за четене, не ми харесваше. Дори и най-удобната клетка все пак си остава клетка.