Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 8

Мелиса включи терминала си и насочи вниманието си към „Експлорър“. Той бе закачен на моторизиран портален кран, разположен в непосредствена близост до Бутилката, която пък продължаваше да е изолирана херметически от „чистото“ помещение, в което бе построена. По пода сновяха членове на екипа, всички заети с конкретни задачи - учени, инженери, техници, които се въртяха около Бутилката с айпади или папки в ръце.

Мелиса си погледна часовника: беше станало десет. Обратното броене бе започнало преди час, всички системи работеха нормално. Тони Гроувс, ръководителят на мисията, кисел дългурест мъж, под чиято шапка се подаваха черни кичури, дойде при нея и Стейн и попита:

-      Да разопаковаме ли?

-      Да, да действаме - отвърна Стейн.

Тримата слязоха от платформата и се качиха на моторизирания кран, на който висеше „Експлорър“. Гроувс извади макетен нож и го подаде на Мелиса.

-      Тази чест се пада на теб. Да прережеш лентата, така да се каже.

Мелиса взе ножа и се наведе над космическия апарат. Печатите, които трябваше да среже, бяха червени и номерирани. Тя разряза найлоновото фолио на обозначеното място, после на следващото и по-следващото, докато Гроувс сваляше ненужния вече найлон и го хвърляше на земята.

И „Експлорър" грейна в цялата си прелест. „Прелест" обаче бе пресилено, трябваше да признае Мелиса. Повечето космически сонди, луноходи, марсоходи и прочие бяха доста впечатляващи - искрящ метал, сложни механични ръце, лостове, снопове кабели... В сравнение с тях „Експлорър“ приличаше на голяма сива бисквита с диаметър метър и двайсет и гумени брони като на автомобил. Поради негостоприемната и силно корозивна среда, в която щеше да се озове, той не разполагаше нито с елементи, разположени извън корпуса, нито с оголени метални части, а корпусът му бе херметично затворен. В горната му част бяха разположени три люка, под които се криеха подвижната антена, прожекторът и механичната ръка. Във въпросната механична ръка бяха монтирани научното оборудване, камерите, бормашината, пинсетата за взимане на проби - тя можеше да се разгъва по команда и да се прибира в люка си при неблагоприятни атмосферни условия. „Експлорър“ се задвижваше от малък реактивен двигател, сходен по устройство с тези, които монтираха на водните джетове. Благодарение на него космическият апарат можеше да развие скорост от четири възела.

Въпреки невзрачния си външен вид „Експлорър“ бе същинско чудо на модерните технологии, грижливо проектирано и също толкова грижливо изработено. Уникална машина, чието конструиране бе отнело две години и бе погълнало сто милиона долара. Само софтуерният пакет струваше пет милиона.

Мелиса гледаше апарата, останала без дъх. В тази грозновата хокейна шайба се криеше същинско вълшебство. След миг гордостта ѝ се смени с пристъп на страх при мисълта, че ще потопят това технологично бижу в резервоар с течен метан и отровен газ при температура от почти двеста градуса под нулата.