Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 40

Гроувс го видя и тръгна към него. Дясната му ръка беше превързана, така че се здрависаха с левите си ръце. Ръката на Гроувс бе студена, влажна и отпусната.

-      Доктор Гроувс? Аз съм Уаймън Форд.

-      Моля, наричайте ме Тони.

Гроувс изглеждаше ужасно, както и би могло да се очаква - бледо лице, покрито с капчици пот въпреки хладния есенен въздух. Нещо повече, имаше вид на напълно съсипан човек, на човек, който се намира на ръба на нервна криза, но все още се държи, макар и с последни сили.

Гроувс продължи и гласът му потрепери:

-      Как... как бихте искали да процедираме?

-      Ако нямате нищо против, бих искал да разгледам първо мястото на злополуката.

-      Разбира се. Но ще трябва да облечем защитни костюми. Освен това ще ни трябва ескорт.

Служител на охраната им донесе защитните костюми, след което ги поведе през избитата от взрива врата в осеяното с руини пространство. Докато вървяха след него, Гроувс заговори бързо и неразбираемо, почти бръщолевеше:

-      Всички тези тежки машини и оборудване насочиха по-голямата част от взривната вълна нагоре. - Гласът му бе приглушен от пластмасовата маска. - Експлозията отнесе покрива, но това спаси живота на много, много хора.

Служителят на охраната, също със защитен костюм, ги поведе по една разчистена през руините пътека и се озоваха пред огромен стоманен контейнер, разцъфнал като цвете.

-      Взривът избухна в този резервоар. Наричахме го Бутилката.

-      А вие къде стояхте?

-      Ей там, където се виждат останките от пулта за управление - отвърна Гроувс и посочи едно място в непосредствена близост до купчина компютърно оборудване, монитори, клавиатури, измервателни уреди, циферблати... Пултът тънеше в разруха, снопове разноцветни кабели се виеха сред разпилени интегрални схеми, комуникационни шкафове, висящи харддискове.

-      А Джак Стейн, една от жертвите, е стоял там? - Форд посочи друго място, изцапано с кръв и белязано с флагчета.

-      Да, Джак... стоеше до мен. Отказа да напусне пулта за управление. Шестима други загинаха в онази зона... едновременно... взривната вълна ги удари с всички сили.

Докато Гроувс описваше случилото се, Форд се опита да си представи как е изглеждала инсталацията преди експлозията.

-      Къде стоеше Шепърд?

-      Там, до Джак.

-      Стейн защо не е избягал?

- Остана до края - отвърна Гроувс. Гласът му трепереше. - Опитваше се да изключи „Експлорър“. Остана, защото... защото беше най-смел. - Гроувс преглътна. - Аз... срам ме е, че побягнах навън. Аз съм капитанът на кораба. Не можех да му помогна, но по-добре да бях загинал аз вместо Стейн. Или останалите.