Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 172

Джейкъб само вдигна рамене. Не бе казал за Дороти на никого освен на Уаймън Форд и Мелиса Шепърд, които го бяха спасили. Това бе тайна, която щеше да запази до края на живота си.

-      Дан - намеси се майката на Джейкъб, - не мисля, че моментът е подходящ.

-      Добре, добре. Как върви терапията ти, Джейкъб?

-      Голяма тъпотия, както и преди.

-      Важна е за теб. Не се отказвай. Преминал си през същински ад. Преживял си неща, които нито едно четиринайсетгодишно момче не бива да преживява. Трябва ти време, за да ги преодолееш. Сякаш не ти стигаха другите трудности и предизвикателства.

Джейкъб знаеше, че баща му има предвид опита за самоубийство. Може да изглеждаше странно, но след онази нощ с Дороти и последвалото ужасяващо преследване той бе осъзнал колко глупаво, колко егоистично, колко... идиотски е постъпил. Разбира се, че искаше да живее. Дороти му бе преподала - макар да не бе сигурен как или кога - безценен урок, а именно, че животът не е нещо, което можеш да захвърлиш току-така. Може би защото тя бе жертвала живота си заради него.

-      Да - отвърна Джейкъб. Знаеше, че никаква терапия няма да може да запълни огромната празнина в гърдите му, останала след Дороти. Имаше толкова много причини да не сподели тази тайна с никого - нито с баща си, нито с психотерапевтката. А тя се появяваше пред погледа му, отново и отново, бръкнала с два пръста в контакта. Следваше мощна експлозия и парчетата от Дороти политаха във въздуха сред фойерверк от огън и искри. Всичко това в отчаян опит да спаси живота му. И наистина го бе спасила, Повтаряше си непрекъснато, че това е една най-обикновена тъпа компютърна програма, но това не помагаше. Никаква логика не бе в състояние да промени чувствата му към нея.

-      Беше се привързал към Чарли, нали?

Джейкъб кимна.

-      Любопитно ми е... Дали Чарли предизвика тази промяна у теб? Преди това като че ли не се интересуваше от нищо.

Джейкъб се чудеше какво да отговори.

-      Не е необходимо да ми отговаряш - каза баща му. - Зная колко самотен беше след заминаването на Съли. Нещата обаче ще се променят. Най-накрая преодолях първия рунд от преговорите с онези инвеститори и сега се подготвям за втория. Може и да не продадем къщата.

Джейкъб кимна. Продажбата на къщата му се струваше толкова дребен, незначителен чак проблем в сравнение с болезнената загуба на Дороти.

Баща му затвори очи, пое няколко пъти въздух и натисна някакво копче на интравенозната система. След минута отвори очи.

-      Всичко ще е наред - каза той с усмивка и стисна немощно ръката на Джейкъб. - Обичам те, синко.

63.

Ароматът на току-що сварено кафе лъхна Форд още щом отвори вратата на кабинета на Локуд.

Есенното слънце проникваше през фините пердета и хвърляше топло сияние върху старинното бюро и персийските килими. Локуд седеше зад бюрото си, облечен в неизменния си тъмносин костюм, бяла риза и розова вратовръзка. Изглеждаше спокоен и самоуверен. И в това нямаше нищо чудно: президентът бе преизбран току-що, макар и с минимална преднина, а това означаваше, че Локуд ще запази поста си на съветник по въпросите на науката и технологиите още четири години.