Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 169

Стори му се странно, че животът му ще приключи по такъв начин.

Дороти отново го стисна за ръката. Този път не за да му вдъхне спокойствие, а само за да му покаже, че не могат да направят нищо повече. Всичко бе приключило.

И докато през главата му минаваха подобни мисли, някой започва да ровичка в сламата. Загребваше я и я отместваше встрани. Беше взел вила, забиваше я все по-навътре и по-навътре и отхвърляше сламата встрани.

Спря за миг, после каза със силен акцент:

-      Ей, момче, излез!

Джейкъб мълчеше.

-      Зная, че си тук. Излез.

Отново мълчание.

-      Ще стрелям в сламата, ако не излезеш.

Джейкъб едва дишаше.

-      Добре, стрелям. - Миг по-късно отекна силен пукот и Джейкъб почувства как през сламата минава нещо като вълна. Прозвуча втори изстрел, трети... Третият куршум мина на косъм от крака му. Джейкъб едва сподави писъка си.

Друг човек каза няколко резки думи на непознатия език и стрелбата спря.

Беше ли ранен? Май не. Истинско чудо! И трите изстрела го бяха пропуснали. Заповтаря бързо наум някакъв миш-маш от молитви и благодарности, макар да не можеше да си поеме дъх от ужас.

-      Добре, момче, след като не излизаш, ще дойда да те измъкна.

Целият трепереше. Не можеше да повярва, че това се случва с него. Дали нямаше начин да ги разубеди? Защо да убиват едно дете? Та той беше само на четиринайсет. Не представляваше заплаха за никого. Нямаше да го застрелят веднага, нали? Щяха да видят, че е добро момче, и нямаше да го убият. Щеше да успее да ги разубеди.

Този път не последва окуражително стискане на ръката от страна на Дороти. Но той усети как роботът лекичко помръдва. Какво ли си мислеше тя?

Онзи продължаваше да загребва с вилата... и Джейкъб изведнъж видя ослепителен лъч светлина. Фенерче. А до фенерчето черно дуло, което сякаш го гледаше право в очите. Не видя нищо друго. Пистолетът се приближи още малко и Джейкъб зърна зад него блясъка в очите на мъжа. Видя и пръста около спусъка.

Седна и закри лицето си с ръка, сякаш за да се защити.

-      Не! Моля ви, недейте! Аз съм дете!

Пръстът се присви около спусъка, очите на мъжа проблеснаха. Щяха да го убият веднага.

Дороти обаче изскочи изневиделица от сеното и се хвърли към лицето на мъжа. Той изкрещя и стреля, докато падаше, но не улучи. Дороти прескочи падналото му тяло и продължи да тича, докато мъжът се опитваше да се изправи. Втурна се след нея, изпусна фенерчето и се опита да я сграбчи. На светлината на фенерчето Джейкъб видя, че Дороти тича към отсрещната стена на плевнята, където имаше голямо електрическо табло с няколко шалтера.