Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 131

Донесе картите в дневната и хвърли още една цепеница в огъня. Започна да разбърква тестето.

-      Това карти ли са? - възкликна развълнувано Дороти. - Можем да играем!

Джейкъб продължи да разбърква тестето, без да й обръща внимание.

-      Знаеш ли някакви номера с карти?

-      Да - отвърна той малко сопнато.

-      Ще ми покажеш ли някой?

Като се престори, че разбърква картите, Джейкъб бързо запомни първите десет, после обърна тестето и го разстла като ветрило така, че Дороти да си избере карта от тях. Трикът бе толкова глупав, че вършеше работа само с малки деца. Зачуди се дали Дороти ще се хване.

Тя взе една карта и я погледна с големите си очи.

-      Не ми я показвай.

-      Добре.

Джейкъб затвори очи, вдигна брадичка и опря пръсти до челото си.

-      Какво правиш?

-      Чета ти мислите.

-      Това е невъзможно.

Джейкъб отвори очи.

-      Прочетох ги! Картата ти е вале купа!

Дороти му я показа.

-      Как разбра?

-      Казах ти, аз съм екстрасенс.

-      Екстрасенси не съществуват! Кажи ми как го направи!

-      Фокусниците никога не разкриват номерата си.

-      Искам да знам!

Джейкъб се засмя. Тази компютърна програма струваше пет милиона, но лесно можеше да бъде заблудена с един толкова глупав трик на карти. Дороти изглеждаше ядосана... стига, разбира се, да бе възможно някакъв си тъп робот да изглежда ядосан. А може би само му се струваше така?

-      Играеш ли на карти?

-      Обичам да играя на карти - отвърна Дороти и плесна с ръце.

-      Какви игри знаеш?

-      Всичките. Какво ще кажеш за джин руми?

Поиграха джин руми. Дороти се оказа добра и все го побеждаваше. Джейкъб започна да се дразни и накрая каза:

-      Не ми харесва тази игра. Какво ще кажеш за покер?

-      Добре.

Джейкъб отиде при шкафа и извади оттам чипове. Върна се, раздели чиповете и разбърка картите.

Покерът беше доста по-забавен. Дороти се оказа ужасен играч. Знаеше правилата, изчисляваше вероятностите, но не можеше да блъфира и залагаше по толкова елементарен начин, че всеки път издаваше ръката си.

-      Не те бива в покера - заяви самодоволно Джейкъб, след като прибра последните ѝ чипове.

-      Не съм добра лъжкиня.

-      Няма спор.

-      А сега какво? - попита Дороти.

Джейкъб се излегна на килима и сгъна якето си за възглавница.

-      Ще спя.

-      По-добре се обади на майка си, защото наближава четири. После не вади батерията, защото очаквам Мелиса да се обади. Боя се, че се е случило нещо.

45.

Мелиса излезе от полицейския участък и се озова отново под палещите лъчи на слънцето. Извади портфейла си и преброи парите. Триста и трийсет долара. Огледа се. Както можеше да се очаква, наоколо изобилстваше с офиси на фирми за издаване на гаранции и адвокатски кантори. Видя ниска сграда, някога вероятно била мотел. Над вратата имаше табела: АДВОКАТИ.

Огледа табелата, прочете списъка с адвокати, всеки от които, изглежда, имаше своя малка юридическа практика. Как да избере? Мъж или жена? Ирландец? Италианец? Латинос? Англосаксонец? Евреин? Избра името на същия принцип, на който избираше и конете, на които да заложи на хиподрума, тоест се спря на име, което звучеше приятно. Синтия Медоус.