Читать «Проектът "Кракен"» онлайн - страница 102

Докато се разхождаше из апартамента, чуваше бързото тракане на Моро по клавиатурата, което долиташе през отворената врата на кабинета му. Никога не бе чувал някой да пише толкова бързо.

Пицата пристигна с двулитрова бутилка диетична кока-кола. Лансинг прие и плати доставката, тъй като не искаше да безпокои Моро. Занесе му храната. Скоро из апартамента се разнесе миризма на чесън и аншоа, придружена от шумно мляскане.

-      Добре - извика Моро с пълна уста. - Готови сме да задействаме бота. Ела да го видиш.

Лансинг влезе в кабинета.

-      Какво толкова има за гледане?

-      Ще заредя най-новата версия на картата на интернет, създадена от Опти²⁴¹. Когато активирам моя ботнет²⁵², зомби компютрите ни ще пуснат милиони ботове в интернет и всеки от тези ботове ще търси идентификационния номер на Дороти. Всеки бот носи копие на Злата вещица. Ще се понесат подире ѝ като ято пчели, ще я притиснат в някой ъгъл и ще манипулират идентификационните ѝ регистри. Когато приключат, с нея ще е свършено.

-      Сигурен ли си, че идеята ти ще проработи?

-      Напълно. Но може да има странични ефекти. Може например да забави определени участъци от мрежата, може да доведе дори до срив. Някои хора ще се ядосат и впоследствие ще потърсят виновника.

-      Ще те открият ли?

-      Никакъв шанс.

-      А могат ли да я проследят дотук?

-      Не. Правя всичко това с помощта на верига от прокси сървъри, чието начало е зомби компютър в Шанхай, собственост на поделение 61398 на Китайската народноосвободителна армия. Това е отделът им, който отговаря за воденето на кибервойна - засмя се Моро. - Най-хубавото в цялата история е, че всички ще предположат, че това е работа на китайците. Никой няма да си каже: „О, трябва да е някой американски хакер, започнал атаката от прочутия китайски център за водене на кибервойни“.

-      Как, по дяволите, си поставил под контрол компютър в тази сграда?

-      Не съм аз. Един от приятелите ми в Джондоу го направи, най-вероятно е китайски дисидент, който работи там. В Джондоу не се познаваме, не знаем истинската самоличност на останалите.

Моро се обърна към монитора. Прокара пръсти през косата си и продължи да пише. Лансинг си погледна часовника: наближаваше полунощ. Кутията за пица бе захвърлена в един ъгъл заедно с празната бутилка от кока-кола. Лансинг намираше за отвратителна миризмата, която се носеше от нея, но реши да не ѝ обръща внимание. Молеше се на Господ идеята на Моро да проработи. След като чу какво е направила Дороти в асансьора, реши, че иска програмата повече от всякога. Тя бе пробила най-мощната защитна стена на Уолстрийт и бе манипулирала Моро, за да получи възможност да се измъкне, след което го бе убедила, че е отровен.

С програма като тази светът щеше да се озове в краката му.

Докато Моро продължаваше да трака по клавиатурата, върху четирийсетинчовия монитор се появи необикновено изображение. Удивително красива графика, фантастично сложна, многоцветна паяжина, която се въртеше бавно в черното пространство.