Читать «Избрана» онлайн - страница 33

— „Битка със злото“, а? Интересен избор за четене.

Близостта му не успокои нервите ми.

— Познаваш ме — отвърнах аз, макар че не беше така. — Обичам да съм подготвена.

Той се намръщи озадачено.

— Нима очакваш атака на злото?

— Не! — побързах да отрека аз и се засмях, опитвайки се гласът ми да прозвучи весело и безгрижно, но бях сигурна, че не успях. — Преди два месеца никой не предполагаше, че Афродита ще загуби контрола върху група духове на вампири кръвопийци, но тя го направи. Затова реших, че е по-добре да взема предпазни мерки, отколкото после да съжалявам. — Боже, колко съм тъпа.

— Мисля, че в това има логика. Значи не се подготвяш за нещо определено, така ли?

Зачудих се на подчертания интерес в очите му.

— Не — безразлично отговорих аз. — Само се опитвам да си върша добре работата като лидерка на Дъщерите на мрака.

Лорън погледна книгата за ритуалите, която държах.

— Знаеш, че тези ритуали са само за възрастни вампири, нали? Когато новаците се разболеят, за съжаление причината е само една. Телата им отхвърлят Промяната и те умират — обясни той и после с по-мек тон добави: — Не се чувстваш зле, нали?

— Не! Чувствам се чудесно! Само… — Поколебах се, търсейки оправдание, после намерих внезапно вдъхновение и изтърсих: — Неудобно ми е да го призная, но реших да науча повече неща, преди един ден да стана Висша жрица.

Лорън се усмихна:

— Защо да ти е неудобно да го признаеш? Не си те представям като глупава жена, която мисли, че начетеността и доброто образование те поставят в неловко положение.

Усетих, че лицето ми поруменява. Той ме нарече „жена“ и това прозвуча по-хубаво, отколкото да ми вика „новак“ или „хлапе“ Лорън винаги ме караше да се чувствам голяма и като истинска жена.

— О, не. Неудобно е, защото звучи самонадеяно да очаквам, че един ден ще стана Висша жрица.

— Мисля, че очакването ти се дължи на здрав разум и оправдано самочувствие. — Усмивката му ме сгря и мога да се закълна, че усетих топлината й върху кожата си. — Самоуверените жени винаги са ме привличали.

Боже, коленете ми се огънаха.

— Ти нямаш представа колко си специална, нали, Зоуи? Ти си неповторима. Не си като останалите новаци, а си богиня сред онези, които се мислят за полубожества. — Ръката му погали лицето ми и се задържа върху татуировките покрай очите ми. Имах чувството, че ще се разтопя и ще се разтека по лавиците с книги.

В теб мракът красота е, искрено отсъждам. И в нищо не си мрачна тъй, както в делата си.

— От кого са стиховете? — Тялото ми пламна и главата ми се замая от докосването му, но съумях да разпозная ритмичната интонация, която изумителният му глас възприемаше, когато рецитираше поезия.

— Шекспир — промълви Лорън, докато палецът му нежно милваше украсените ми с татуировки скули. — От един сонет, посветен на Смуглата лейди, неговата голяма любов. Разбира се, ние знаем, че тя е била вампир, но смятаме, че е била белязана и е починала като новак, без да завърши Промяната.