Читать «Денят след утре» онлайн - страница 55

— Добре — каза той, после отключи и покани Маквей да влезе. Затвори вратата и остави ключовете и вестника на масата. — Седнете, моля. Ако нямате нищо против, ще ида да си измия ръцете.

— Разбира се.

Докато Озбърн беше в банята, Маквей седна на ръба на креслото и огледа стаята. Всичко беше същото както днес следобед, когато показа значката си на чистачката и срещу двеста франка получи разрешение да влезе.

— Ще пийнете ли? — запита Озбърн, след като си избърса ръцете.

— Ако ми правите компания.

— Имам само скоч.

— Чудесно.

Озбърн излезе от банята с начената бутилка „Джони Уокър“, черен етикет. Взе две чаши от имитацията на старинно френско писалище, махна целофановите обвивки и наля уиски.

— За жалост не разполагам и с лед.

— Не съм придирчив.

Маквей закова поглед върху маратонките на Озбърн. Целите бяха облепени със засъхнала кал.

— Поддържате формата, а?

— Какво имате предвид? — запита Озбърн и му подаде чашата.

Маквей кимна надолу.

— Обувките ви са кални.

— Аз… — Озбърн се поколеба за миг, после продължи с широка усмивка — … бях излязъл да се разходя. Паркът пред Айфеловата кула е разкопан. С тоя дъжд няма как да мине човек, без да се изкаля.

Маквей отпи от уискито. В паузата Озбърн се запита дали лъжата е проличала. Всъщност не беше лъжа. От вчерашната разходка си спомняше, че паркът наистина е ужасно разкопан. За всеки случай предпочете да смени темата.

— И тъй? — каза той.

— И тъй… — проточи Маквей. — Бях във фоайето, когато отидохте да си купите вестник. Забелязах реакцията ви.

Той кимна към вестника върху масата. За да спечели малко време, Озбърн надигна чашата. Рядко пиеше. Едва след онази първа вечер с преследването на Канарак и разпита в полицията бе поръчал по телефона да му донесат бутилка скоч. Сега се радваше, че го е сторил.

— Значи затова сте тук…

Погледите им се кръстосаха. Добре де, знаят, каза си Озбърн. Дръж се открито, без емоции. Разбери какво друго са изровили.

— Както знаете, господин Пакар работеше за една международна детективска компания. Имах съвсем друга работа с парижката полиция, когато изникна този случай. И тъй като сте един от последните клиенти на господин Пакар… — Маквей с усмивка отпи глътка уиски. — С две думи, парижките колеги ме помолиха да поговоря с вас. Като сънародник. Да разбера дали имате някаква представа кой би могъл да го стори. Сам разбирате, че тук не разполагам с никаква власт. Просто помагам.

— Разбирам. Но едва ли ще мога да ви бъда полезен.

— Стори ли ви се, че господин Пакар е разтревожен от нещо?

— И да е бил, не спомена подобно нещо.

— Ще разрешите ли да попитам защо го наехте?

— Не съм го наел. Свързах се с „Колб интернешънъл“. Оттам изпратиха него.