Читать «Денят след утре» онлайн - страница 326

Още във Франкфурт бе разбрал, че в Берн има малко международно летище, приемащо самолети от Лондон, Париж, Ница, Венеция и Лугано. Но полетите не бяха редовни. А и малкото летище лесно можеше да се постави под наблюдение. Фон Холден не би поел подобен риск. Освен ако в Берн го чакаше частен самолет…

По съседния коловоз с грохот прелетя насрещен влак. После изчезна и зад прозореца отново се появиха зелени полета и стръмни хълмове, обрасли с гъсти гори. За момент Озбърн потъна изцяло в красотата на този пейзаж с ясно синьо небе и свежа зеленина, по която танцуваха лъчите на обедното слънце. Отминаха някакво малко градче, после влакът описа широк завой и върху отсрещното възвишение Озбърн видя мрачния силует на средновековен замък. Искаше му се някой ден отново да дойде тук.

Изведнъж пак си спомни за Вера и твърдо реши, че спътничката на Фон Холден трябва да е някоя друга жена. Без съмнение Вера беше освободена съвсем законно и в момента навярно пътуваше за Париж. Мисълта, че тя се завръща към предишния си спокоен живот, го изпълваше с болка и радост едновременно. Това беше не просто завръщане, а крачка към общото им бъдеще. На фона на швейцарския пейзаж прелетя група деца, Озбърн чу звънкия им смях и отново видя лицето на Вера, отново усети нейното докосване. Двамата крачеха усмихнати, ръка за ръка…

— Fahrkarte, bitte.

Озбърн надигна глава. До него стоеше млад усмихнат кондуктор с черна кожена чанта през рамо.

— Извинявайте, аз малко…

Кондукторът се усмихна още по-широко.

— Билета, ако обичате.

— Да.

Озбърн бръкна в джоба си и подаде в билета. В този момент му хрумна идея.

— Извинете. Трябва да се срещна с един човек в Берн. Той пристига с влака от Франкфурт в 12:12. Обаче… не знае, че идвам… исках да го изненадам…

— Знаете ли къде ще отседне?

— Не, аз…

Точно там беше целият въпрос. Фон Холден едва ли смяташе да отседне в Берн; вероятно главната му цел беше час по-скоро да се измъкне от Германия. И в такъв случай отпадаше вероятността да го чака частен самолет.

— Мисля, че ще продължи с друг влак. Може би за… — За къде всъщност? Не за Германия. Не и за източните страни; пътуването натам би усложнило нещата. — Може би за Франция. Или Италия. Той е… търговец.

Кондукторът леко се навъси.

— Всъщност какво точно ме питате?

— Аз… — Озбърн се усмихна глуповато. Разговорът му бе помогнал да проясни мислите си, но кондукторът имаше право. Какво можеше да очаква от него? — Аз май просто се мъчех да реша как да постъпя, ако се разминем. Нали разбирате, ако вече е потеглил, преди да пристигна.

— Според мен най-добре ще е да вземете европейското разписание и да видите кои влакове са потеглили от Берн между 12:10 и 12:44. Освен това бих ви препоръчал веднага щом слезете, да дадете обявление по радиоуредбата.

— По радиоуредбата ли?

— Да, сър.