Читать «Денят след утре» онлайн - страница 25

След по-малко от четирийсет минути багажът му бе свален от самолета и той чакаше да се освободи място за Париж.

11.

От прозореца на първокласното купе Вера гледаше как влакът намалява скорост и навлиза в гарата. През изминалите няколко часа се бе опитала да отпочине или да почете, но мислите й летяха другаде и накрая бе затворила книгата. Що за импулс я бе тласнал да се приближи към Пол Озбърн на конгреса? Защо бе спала с него в Женева и защо после го бе придружила в Лондон? Дали само от скука и внезапен каприз се бе поддала на мъжката му привлекателност или още от първия миг бе усетила нещо повече — сроден дух, с който да сподели разбирането какво представлява животът в действителност, какъв може да бъде и къде би могъл да ги отведе, ако са заедно?

Изведнъж тя осъзна, че влакът е спрял. Хората ставаха, сваляха куфарите си от багажниците и излизаха на перона. Беше пристигнала в Париж. Утре щеше да се върне на работа, а Лондон, Женева и Пол Озбърн щяха да се превърнат в спомен.

С куфар в ръката тя слезе от влака и тръгна напред из навалицата по перона. Въздухът бе натежал от влага, като че щеше да вали.

— Вера!

Тя стреснато надигна глава.

— Пол?

— В болест и в здраве.

С широка усмивка той се провря през тълпата и пое куфара от ръката й. След кацането на самолета от Лондон бе хванал такси до Северната гара, където се намираха в момента. Междувременно бе успял да си резервира място за полета от Париж до Лос Анджелис. Щеше да остане в Париж пет дни. Пет дни, през които нямаше да се разделят нито за миг.

Искаше да отидат в нейния апартамент. Знаеше, че Вера ще трябва да тръгне на работа, но дотогава можеха да се любят през цялото време. И когато тя се прибереше у дома след смяната, щяха да започнат отново. Не го интересуваше нищо друго, освен да бъде до нея и да я обича.

— Не мога — рязко отвърна тя, ядосана от появата му. Как си позволяваше да я поставя пред свършен факт?

Пол не бе очаквал подобна реакция. В прекараните заедно часове имаше толкова близост и съвършенство. Толкова обич. И тия чувства не идваха само от него.

— Ти сам се съгласи след Лондон всичко да свърши.

Той се усмихна широко.

— Ако изключим театъра и ресторанта, в Лондон нямаше кой знае какво. Стига да не броиш повръщането и температурата.

Вера помълча, сетне истината изплува на бял свят с няколко кратки и ясни думи. Наистина имаше друг.

Не било предпазливо да разкрива името му — той бил видна френска личност и не бивало никога да узнае за съвместния им престой в Женева и Лондон. Това щяло да го нарани дълбоко, а Вера в никакъв случай не искала да стане така. Онова, което се случило между нея и Пол през последните няколко дни, вече принадлежало на миналото. Той сам трябвало да го разбира. Вече имали уговорка. Колкото и да било мъчително, тя не можела и не желаела да го вижда повече.

Изкачиха се по ескалатора и тръгнаха към такситата. Пол й каза, че се е настанил в хотел на авеню Клебер и ще остане там пет дни. Искаше да я види отново, та макар и само за да се сбогуват.

Вера извърна глава. Никога не бе срещала мъж като Пол Озбърн — нежен, внимателен и готов да я разбере дори сега, въпреки болката и разочарованието. Но дори и да желаеше, не можеше да му отстъпи. В живота й нямаше място за него.