Читать «Денят след утре» онлайн - страница 2

Внезапно усети как някой го сграбчи под брадата, друг го прихвана за раменете и с общи усилия го дръпнаха нагоре. Загубил равновесие, той се люшна назад. След миг се блъсна в нещо твърдо и рухна на пода, осъзнавайки смътно, че наоколо с трясък се сипят чинии. После чу как някой крещи на френски да повикат полиция. Надигна глава и зърна над себе си трима келнери с бели ризи и черни сака. Зад тях убиецът неуверено се надигаше от пода и дишаше с широко отворена уста, а от разбития му нос шуртеше кръв. Когато най-сетне стъпи на крака, той сякаш осъзна какво му се бе случило и с ужас хвърли поглед към своя нападател. Някой му подаде салфетка, но човекът бутна ръката настрани и внезапно се втурна през тълпата към изхода.

Озбърн тутакси скочи на крака.

Келнерите свиха юмруци.

— Пръждосвайте се от пътя ми! — изрева той.

Те не помръдваха.

Ако се намираше в Ню Йорк или Лос Анджелис, би могъл да изкрещи, че онзи човек е убиец и трябва да повикат полиция. Ала сега беше в Париж и езиковите му познания стигаха само колкото да си поръча кафе. Лишен от възможността да обясни, той стори единственото, което му оставаше. Втурна се напред. Първият келнер опита да го сграбчи. Но Озбърн беше с петнайсет сантиметра по-висок, с десет килограма по-тежък и тичаше с приведена глава като през футболно меле. Извивайки рамо, той блъсна противника в гърдите, отхвърли го върху другите и тримата шумно се сгромолясаха близо до служебната маса между изхода и вратата за кухнята. Останаха да лежат там като в някаква стара комедия, безпомощно приковани един върху друг, а Озбърн изхвръкна от заведението и се озова на улицата.

Навън бе дъждовно и мрачно. В този вечерен час тротоарите бяха задръстени от забързани тълпи. С разтуптяно сърце Озбърн се провираше между хората, без да откъсва нито за миг поглед от улицата пред себе си. Човекът бе тръгнал нататък, защо не го виждаше, по дяволите? Щеше да го загуби, знаеше си. И сетне изведнъж го видя на половин пресечка пред себе си да крачи към Сена по рю дьо Фурси.

Озбърн ускори ход. Кръвта му още кипеше, но избликът на насилие бе дал отдушник за част от убийствената ярост и сега разумът започваше да надделява. Баща му беше убит в Съединените Щати, където нямаше давност за подобно престъпление. Но дали същото се отнасяше и за Франция? Имаха ли двете страни договор за екстрадиране на престъпниците? И ако човекът се окажеше французин, щеше ли френското правителство да изпрати свой гражданин пред американски съд по обвинение в убийство?