Читать «Част от секундата» онлайн - страница 198

Тя тръгна към колата.

— Джоун! — Тя се обърна. — Не казах, че беше в онзи асансьор, защото те обичах. Много те обичах.

За известно време Кинг остана сам. После пристигна нова кола и от нея слезе Мишел.

— Бих те попитала как я караш, но май знам отговора. — Тя вдигна буца мазилка. — Можеш отново да я построиш, Шон. По-хубава от преди.

— Да, само че ще е по-малка. Навлизам във фазата на свиването. Чисти, простички очертания, може и с малко безпорядък тук-там.

— Хей, да не вземеш да се побъркаш сега! А къде ще спиш междувременно?

— Мисля да наема корабче с удобна каюта и да го закотвя тук. Ще изкарам така зимата и пролетта, докато възстановя къщата.

— Добре звучи. — Тя го погледна нервно. — А как е Джоун?

— Тръгна към новия си живот.

— И новите милиони. Ти защо не поиска дял?

— Не ми трябват златни окови. — Кинг сви рамене. — Всъщност тя е добра душа, ако надникнеш под бронираната външност. И мисля, че наистина ме обича. При други обстоятелства можеше и да излезе нещо.

Мишел сякаш искаше да попита какви обстоятелства са предотвратили подобен резултат, но реши да си премълчи.

— А ти откъде идваш? — попита Кинг. — От Вашингтон ли?

— Да, имах работи за приключване. За щастие на Америка Бруно се оттегли от изборите. Между другото, на канадската граница са хванали Джефърсън Паркс. Значи ти го подозираше?

— Чак към края. Цялата история е започнала, когато прехвърлиха Хауард Дженингс в Райтсбърг и той постъпи при мен. За това отговаряше Паркс. Само той би могъл да го нагласи.

— Виж ти! Било ми под носа, а аз не го забелязах! — Мишел поклати глава и продължи: — Паркс наема Симънс и Таша — жената, която застрелях в хотела; по-рано и двамата са били в Програмата за защита на свидетели. Морс плаща и на тримата. Заповедта за арест на Боб Скот е фалшива. Паркс я слага в кутията с документи, за да ни насочи към бункера, който Морс е купил от името на Скот. В развалините откриха трупа на Скот.

— И всичко това в името на любовта — каза уморено Кинг.

— Да, или по-точно заради уродливата, безумна любов на Сидни Морс. — Мишел седна до него. — Какви са ти плановете сега?

— Какви ли? Връщам се към адвокатския занаят.

— Да не би да твърдиш, че след всички тези вълнения искаш пак да пишеш пълномощни и завещания?

— С това си изкарвам хляба.

— Да, но само с хляб не се живее, нали?

— Ами ти? Сигурно ще те възстановят в службите.

— Всъщност тази сутрин подадох оставка. Затова бях във Вашингтон.

— Мишел, ти си луда. Изхвърляш години от живота си на боклука.

— Не, отказвам се да върша нещо, което всъщност не желая. — Тя разтърка гърдите си, където я бе улучил куршумът, предназначен за Бруно. — Бях жив щит. Не е най-здравословният начин на живот. Мисля, че имам контузия на белия дроб.

— Тогава какво ще правиш?

— Имам едно предложение за теб.

— Поредното предложение от красива дама. С какво съм го заслужил?

Преди Мишел да отговори, по алеята се зададе служебен микробус на „А–1 Секюрити“. Отвътре излязоха двама мъже с работни дрехи и сандъчета за инструменти.

— Пресвета Богородице! — възкликна по-старият, оглеждайки мястото, където доскоро се издигаше къщата. — Какво е станало тук?