Читать «Част от секундата» онлайн - страница 195

Таша се прицели с усмивка. Убийствата бяха неин занаят. И сега щеше да прибави още две имена към списъка си.

Тих шум зад нея я накара да се завърти. Ярък лъч на фенерче нахлу в очите й, заслепи я, а след него връхлетя нещо много по-твърдо. Куршумът, който се заби в главата на Таша, прекъсна веднъж завинаги престъпната й кариера.

Мишел се изправи с треперещи крака. Разтърка гърдите си, където куршумът бе улучил бронираната жилетка, която взе от Симънс. Силата на удара я бе повалила почти в безсъзнание. Болеше ужасно, но беше жива. За щастие успя да се намеси тъкмо навреме.

Използвайки фенерчето си, тя откри Кинг и Кейт.

— Извинявайте, имах малко проблеми, иначе щях да ви подкрепя по-рано. Добре ли сте?

Кинг кимна.

— Видя ли Сидни Морс?

— Сидни ли стои зад всичко това? — смая се Мишел. Кинг кимна. — Мислех, че е Питър Морс.

— И аз самият го проумях съвсем наскоро. Имаш ли нож?

Тя му подаде ножа си.

— Взех го от Симънс заедно с фенерчето. Какво ще правиш?

— Чакай ме в коридора. И вземи Кейт със себе си.

Мишел и Кейт тръгнаха към вратата. Кинг бавно се отправи към асансьора, където все още висеше Джоун. Провери пулса й. Беше жива. Той отряза въжетата, метна я на рамо и изтича при Мишел и Кейт.

Изведнъж Кинг отпусна Джоун на пода, надвеси се над нея и задиша тежко. Ефектът от рискования сблъсък с Морс най-сетне си казваше думата.

— Какво ти е? — попита Мишел.

— Нищо — отвърна раздразнено той. — Мисля, че ще ми призлее.

— Ти блъфираше за пистолета, нали? — обади се Кейт. — Не беше моят.

— Да, блъфирах за пистолета — процеди той през зъби.

Мишел сложи ръка на рамото му.

— Ще ти мине.

— Твърде съм стар за тия мъжкарски изпълнения. — Кинг дълбоко си пое дъх и се изправи. Сетне внезапно запита: — Усещаш ли мирис на дим?

Втурнаха се към изхода и там се натъкнаха на ужасения Бруно. Той посочи напред по коридора, където пламъците вече бяха непроходими. Друга огнена стена преграждаше пътя към горните етажи.

Мишел забеляза черен кабел на пода. Посочи го на Кинг.

— Дали е каквото си мисля?

Кинг се вгледа и лицето му пребледня.

— Заредил е сградата с експлозиви. — Той бързо се огледа. — Добре, не можем да излезем и не можем да отидем нагоре. — Погледна към другия край на коридора. — Ако си спомням добре, оттам се отива в мазето. А то няма изход.

— Един момент — прекъсна го Мишел. — Можем да се измъкнем през мазето.

75

Втурнаха се към сутерена, гонени от дима на пожара. Долу лампите светеха, тъй че можеха да виждат сравнително добре.

— Е, какво сега? — попита Кинг, оглеждайки дългия коридор, преграден от купища отломки. — Казах ти, че няма изход. — Проверихме го още навремето, когато дойдохме с Ритър.