Читать «Част от секундата» онлайн - страница 187

— С изключение на това, че опечалената вдовица пак те отхвърли. Този път ударът беше още по-жесток, защото причината бе, че тя не те обичаше.

— Всъщност историята не свършва дотам и именно затова днес сме тук.

Кинг го погледна изпитателно.

— А по-късно тя посегна на живота си. Или може би някой друг го направи?

— Тя възнамеряваше да се омъжи. За човек, който приличаше удивително на Арнолд Рамзи.

— Торнтън Джорст.

— Сигурно имаше някакъв дефектен ген, та да се увлича по подобни хора. Почнах да виждам, че моята „звезда“ не е чак толкова съвършена. Щом след всички онези години не можех да я притежавам, нямаше да я дам на никого.

— Значи уби и нея.

— Нека го кажем по друг начин. Позволих й да иде при жалкия си съпруг.

— И сега стигаме до Бруно.

— Виждаш ли, агент Кинг, всяка велика пиеса има поне три действия. Първото беше свързано с войника от Националната гвардия, второто с Ритър.

— А сега се разиграва последното действие. Бруно и аз. Но защо? Реджина е мъртва. Какво печелиш от всичко това?

— Агент Кинг, липсва ти широта на погледа, за да видиш какво съм сътворил.

— Съжалявам, Сид, аз съм земен човек. И вече не съм в тайните служби, тъй че престани да ме наричаш „агент“.

— Не, днес си агент от тайните служби — заяви твърдо Морс.

— Да, бе. А ти си психопат. И когато всичко приключи, ще имам грижата да се събереш с брат си. Може да му хвърляш топката за тенис.

Сидни Морс насочи пистолета си към главата на Кинг.

— Нека сега да ти кажа точно какво ще направиш. Когато часовникът покаже 10:30, заемаш позиция зад въжето. Всичко друго е уредено. Имаш много важна роля в тази пиеса. Сигурен съм, че знаеш каква е. Желая ти успех в изпълнението. Всъщност в провала, разбира се.

— Значи ще бъде точно повторение на 1996-а година?

— Е, не съвсем точно. Не искам да се отегчаваш.

— Хей, може и аз да поднеса някоя изненада.

Морс се изкиска.

— Ти си далеч под нивото ми, агент Кинг. А сега запомни, това не е генерална репетиция. Премиера е, тъй че стреляй право в целта. И за твое сведение, пиесата ще има само едно представление.

После той изчезна в сенките и Кинг въздъхна дълбоко. Морс беше все тъй способен и страховит както някога. Нервите на Кинг бяха изпънати до краен предел. Предстоеше му да се изправи сам срещу кой знае колко противници. Имаше само един пистолет и изобщо не се съмняваше, че е зареден с нещо друго, освен халосни патрони. Той погледна часовника. Десет минути до началото. Сведе очи към ръчния си часовник. Стрелките наближаваха дванайсет и половина. Не знаеше дали е пладне или полунощ. Разбира се, Морс можеше да е нагласил часовника му както си иска.