Читать «Обикновен гений» онлайн - страница 8

Само че Шон нямаше да се върне, защото щеше да забрави за Албърт. Мобилният му телефон иззвъня четирийсет минути по-късно, докато гледаше новините по телевизията. Съобщиха му, че Мишел лежи в безсъзнание в една от вашингтонските болници, след като е била арестувана за нарушаване на обществения ред. Той скочи и се втурна към колата си, затръшвайки вратата с така сила, че почти я извади от рамката.

3

Очите му се заковаха върху тялото, проснато неподвижно на леглото. Челото на Мишел беше превързано с бинт, част от лицето й беше жестоко подута. Той се обърна към лекаря, който успокоително промърмори:

— Не се безпокойте. Не е толкова зле, колкото изглежда. Скенерът на главата не показа увреждания, няма вътрешни кръвоизливи. Разминала се е само с контузии, включително един избит зъб и две пукнати ребра. Има късмет, че носът и челюстта й са цели. Ще изпитва силни болки, след като се събуди, въпреки лекарствата.

Докато слушаше лекаря, Шон се взираше в един предмет, който никак не се връзваше с болничната обстановка — белезниците, с които дясната ръка на Мишел беше прикована към рамката на леглото. Към тях трябваше да прибави и ченгето с подпухнало лице в коридора, което го претърси за оръжие и му разреши да влезе за десет минути.

— Какво се е случило, по дяволите? — попита той.

— Вашата приятелка е влязла в бар и се е сбила с някаква горила.

— Откъде знаете, че е бил толкова як?

— Видях го, в момента го обработват на същия етаж.

Докторът погледна часовника си и отбеляза нещо в болничния картон, закачен над леглото.

— Тя ли е започнала първа?

— Така казват — кимна човекът. — Предполагам, че това е причината за белезниците, макар че в момента едва ли е в състояние да побегне. Накараха ме да ги оставя, въпреки че и онзи тип е здравата пребит. Тази жена трябва да е истинска фурия!

— Нямате представа колко сте прав — отбеляза Шон, изчака го да излезе и се приведе над леглото. — Мишел! Чуваш ли ме?

Отговори му тихо стенание. След изтичането на десетте минути той бавно се изтегли към вратата, без да изпуска от очи белезниците.

Не му беше трудно да научи подробностите по инцидента. Осведоми го стар приятел от вашингтонската полиция, който успя да се добере до доклада за ареста.

— По всичко изглежда, че мъжът ще направи официално оплакване — завърши детективът.

— Страхотно — възкликна Шон и уморено разтърка очи. — А тя не е дала никакви показания, така ли? Ченгетата сигурни ли са, че не е била провокирана?

— Около петдесетина свидетели твърдят, че е нападнала мъжа без никаква причина. Искам да те питам нещо друго, Шон: какво, по дяволите, е търсила в онзи квартал? Нима е била обзета от желание да умре?

Била ли си обзета от желание да умреш, Мишел?

В коридора се натъкна на Големия Родни. Нямаше как да го пропусне. С него беше и приятелката му, която продължаваше да чисти изцапаната си рокля.

— Много й се струпа напоследък — подхвърли Шон.

— Какво ни пука, по дяволите? — изкрещя жената.

— Ще й скъсам задника в съда! — мрачно изръмжа накуцващия Родни, притиснал кръста си с бинтована ръка.