Читать «Суперкомандос» онлайн - страница 6

— През близките ден-два трябва да почивате колкото се може повече — обясняваше монотонно лекарката. — Може да ви наболява тук-там, но това е нормално. Сънят помага. Ако имате по-сериозни оплак…

— Знам. Не ми е за пръв път.

Нямах желание за общуване. Току-що си бях припомнил Сара.

Спряхме пред една странична врата с надпис „Душ“ върху матовото стъкло. Лекарката ме избута навътре и спря на прага.

— И друг път съм се къпал — уверих я аз.

Тя кимна.

— Когато свършите, в края на коридора има асансьор. Изписването става на горния етаж. И… полицията иска да разговаря с вас.

Според наръчника не е препоръчително да се подлагат новозаредените на силен адреналинов шок, но тя вероятно бе чела досието ми и смяташе, че при моя начин на живот една среща с полицията не е нещо особено. Искаше ми се и аз да съм убеден в същото.

— Какво искат?

— Не пожелаха да споделят с мен. — В думите й долових раздразнение, което би трябвало да прикрива по-добре. — Може би репутацията ви привлича поклонници.

— Може би. — Усмихнах се, без сам да зная защо. — Докторе, за пръв път идвам тук. На Земята, искам да кажа. Не съм имал работа с тукашната полиция. Трябва ли да се тревожа?

Тя ме погледна и аз видях как в очите й бликна познато чувство — смес от страх, смайване и презрение към неуспелия реформист.

— Струва ми се, че с човек като вас — изрече най-сетне тя, — би трябвало по-скоро те да се тревожат.

— Да, бе — тихо промърморих аз.

Лекарката се поколеба, после махна с ръка.

— В съблекалнята има огледало — каза тя и си тръгна. Погледнах вратата, която ми бе посочила, но не знаех дали съм готов да надникна в огледалото.

Като си подсвирквах фалшиво, за да прогоня безпокойството, аз влязох под душа и плъзнах сапунисаните си длани по новото тяло. Донорът ми беше на възраст малко над четирийсет стандартни протекторатски години, с телосложение на плувец и усещане за военни навици, запечатани в нервната система. Най-вероятно неврохимично подобрение. Някога и аз бях минал през същата процедура. Леко стягане в дробовете подсказваше пристрастеност към никотина. Имаше и разкошен белег малко под лакътя, но ако се изключи това, нямах от какво да се оплаквам. Дребните недостатъци и дефекти изникват по-късно и ако си мъдър, просто привикваш с тях. Всеки донор има история. Ако се смущаваш от тия неща, избираш модел „Синтета“ или „Фабрикон“. Носил съм доста синтетични донори; често ги използват при съдебните заседания за освобождаване под гаранция. Евтини, но с тях се чувстваш като в разграден двор, а производителите така и не се научиха да правят свестни вкусови рецептори. Каквото и да ядеш, има вкуса на стърготини с къри.

На пейката в съблекалнята открих грижливо сгънат летен костюм. Огледалото беше вградено в стената. Върху дрехите лежеше простичък стоманен часовник, а под него имаше обикновен бял плик с моето име. Дълбоко си поех дъх и отидох да надникна в огледалото.

Тази част винаги е най-трудна. Върша това почти две десетилетия и все още се разтърсвам, когато застана пред огледалото и насреща ми се втренчи напълно непознат човек. То е като да вадиш образ от дълбините на автостереограма. През първите секунди виждаш само как някой те гледа през прозорец. После нещата идват на фокус, усещаш как бързо се пренасяш зад маската и прилепваш към нейното съдържание с почти осезаем тласък. Сякаш някой е срязал пъпната връв, само че вместо да ви раздели, просто е махнал отчуждението и сега виждаш в огледалото себе си.