Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 309
Ричард Морган
… кеят и лицето ми се притискаше в него сред лепкава локвичка кръв и слюнка, изглежда, си бях прехапал езика при падането. Често се случва, когато те гръмнат така.
Закашлях се, гърлото ми беше пълно със слуз. Изплюх я, проверих какво е положението и веднага съжалих за това. Цялото ми тяло беше като кълбо от болка и треперещи нерви. Стомахът ми конвулсивно се свиваше, главата ми сякаш бе олекнала и пълна само със звезди и въздух. Лицето ми пулсираше от удара с пистолета. Полежах, опитвайки да се овладея донякъде, после надигнах лице и извих глава като тюлен. Движението прекъсна веднага. Ръцете ми бяха вързани зад гърба с някаква мрежа и не виждах нищо над една педя височина. Усетих около китката си топлите тръпки на активно биологично лепило. То леко поддаваше, за да не нарани ръцете, и се разпадаше като топъл восък, ако го полееш с нужния ензим, но иначе човек можеше по-скоро да си изтръгне пръстите, отколкото да се освободи.
Натискът върху джоба ми разкри неприятната истина. Бяха взели тебитския нож. Нямах оръжие.
Призля ми и повърнах на празен стомах. Отпуснах се и направих усилие да отдръпна лице от повърнатото. Чух нейде далече бластерен огън и може би смях.
Чифт ботуши разплискаха локвата пред мен. Спряха и се върнаха.
— Свестява се — каза някой и подсвирна. — Ама че жилаво копеле. Хей, Видаура, ти ли си го обучавала?
Никакъв отговор. Отново напънах и успях да се извъртя на една страна. Примигах замаяно към силуета над мен. Влад Цепеш ме гледаше на фона на почти разчистеното небе. Изражението му беше сериозно и дори мъничко възхитено. Стоеше съвършено неподвижно. Нямаше и следа от предишната тетраметова нервност.
— Добро изпълнение — изграчих аз.
— Хареса ли ти? — Той се ухили. — Заблудих те, нали?
Плъзнах език по зъбите си и изплюх смес от кръв и повърнато.
— Да, мислех си, че Мураками съвсем се е побъркал, та да те наеме. А какво стана с истинския Влад?
— Ами… — Той направи гримаса. — Нали знаеш как става.
— Да, знам. Още колко сте тук? Без да броим едрогърдестата специалистка по неврохирургия.
Той се разсмя добродушно.
— Да, тя каза, че те засякла да зяпаш. Хубаво парче, нали? Знаеш ли, преди това Либек носеше атлетично тяло модел „Лаймън“. Плоско като дъска. Вече цяла година, а още не знае дали промяната й харесва или не.
— „Лаймън“, а? „Лаймън“ от Латимър.
— Точно така.
— Където произвеждат най-модерната демилитска техника.
Той се усмихна.
— Всичко почва да си идва на място, нали?
Не е лесно да свиеш рамене с вързани зад гърба ръце и проснат на земята. Все пак се постарах.
— Видях в каютата й оборудване „Цзян“.
— Дявол да го вземе, значи не си зяпал циците й.
— Зяпах ги — признах аз. — Но нали знаеш как е. Нищо периферно не се губи.
— Абсолютна истина.
— Малъри.
