Читать «Разбудени фурии» онлайн - страница 296

Нямаше време за нови планове. Щом имаше изтичане на сведения и гарнизонът беше предупреден, значи се задаваха подкрепления. Сред буря и леден дъжд щурмувахме станцията с антирадарни костюми и гравитационни раници, разпръсквайки станиол из небето, за да имитираме масирана атака. Сред бурята и суматохата тази хитрина постигна небивал успех. Гарнизонът се състоеше предимно от зелени новобранци, командвани от шепа кадрови офицери. След десет минути престрелка те захвърлиха оръжията и хукнаха да бягат под дъжда на малки, отчаяни групички. Ние ги преследвахме, изолирахме и обезвреждахме. Някои загинаха в бой, но повечето се предадоха в плен.

По-късно използвахме телата им, за да заредим първата вълна от емисарската офанзива.

Затворих очи.

— Мики? — долетя отгоре гласът на Ядви.

— Такеши.

— Както речеш. Ама дай да си останем на Мики, бива ли?

— Бива.

— Мислиш ли, че онзи мръсник Антон ще е там днес?

С известно усилие отново отворих очи.

— Не знам. Но предполагам, че да. Танаседа смяташе, че ще е там. Ковач май още го използва, може би като застраховка. При положение че никой не знае какво да очаква от Силви или от онова, което носи, винаги е за предпочитане да имаш подръка още един координатор.

— Да, логично звучи. — Ядви помълча. После, тъкмо когато очите ми взеха отново да се затварят, тя добави: — Не те ли смущава да говориш за себе си по такъв начин? Да знаеш, че той е някъде там.

— Естествено, че ме смущава. — Прозях се като змей. — Ще утрепя тоя дребен мръсник.

Тишина. Оставих клепачите си да се отпуснат.

— Слушай, Мики.

— Какво?

— Ако Антон е там…

Извъртях очи към горната койка.

— Да?

— Ако е там, искам да го очистя. Наложи ли се да стреляш, гръмни го в краката или нещо такова. Той е мой.

— Дадено.

— Сериозно говоря, Мики.

— Аз също — измънках аз, потъвайки в съня. — Мамка му, Ядви, трепи когото си искаш.

Мамка му, трепи когото си искаш.

Това спокойно можеше да е бойната заповед за цялата мисия.

Налетяхме срещу фермата с максимална скорост. Подавахме объркани сигнали за авария и това ни помогна да стигнем толкова близо, че каквито и далекобойни оръжия да имаше Сегешвар, ставаха безполезни. Кормчията на Влад поддържаше курс, който създаваше илюзия за неуправляем кораб, тласкан от вятъра, но всъщност беше добре пресметнат скоростен завой. Докато хайдуците осъзнаят какво става, „Набучвател“ вече връхлиташе срещу тях. Корабът неудържимо прегази клетките за пантери, разкъса мрежестите прегради и старите дървени мостчета на някогашната балираща станция, изтръгна дъските и натроши прогнилите стари стени, мъкнейки върху бронирания си нос растяща камара отломки.

Вижте, бях казал предната вечер на Мураками и Влад, няма изтънчен начин да свършим работата. И очите на Влад грейнаха от тетраметов ентусиазъм.

„Набучвател“ спря с дрънчене и трясък сред стърчащите от водата бункери за влажна обработка. Палубата беше килната стръмно надясно и на долното ниво истерично виеха предупредителните сирени за сблъсък, а експлозивните болтове изхвърляха аварийните люкове настрани. Спасителните мостчета изхвръкнаха като бомби, а ръбовете им от животел се гърчеха и впиваха шипове във вечбетона. През корпуса глухо долетя пукотът и бръмченето на големите съединители. Корабът бе хванал здраво и нямаше пускане.