Читать «Капан за мишки» онлайн - страница 3

Колкото и да е странно, въпреки приятелството и взаимната обич, момчето така и не започна да нарича Константин татко, въпреки че бе осиновен официално. Майка му се нервираше и тревожеше, а мъжът й гледаше на ситуацията философски.

— Просто на детето е нужен не толкова баща, колкото по-възрастен приятел — успокояваше той жена си. — Нека ме нарича Костя, щом така му харесва. Още повече че съм сигурен, че пред приятелите си той ме нарича „баща ми“.

Катастрофата ги връхлетя през деветдесет и първа година, когато почина старата баба на Константин, в чийто апартамент той бе регистриран. Появи се възможност да подобрят жилищните си условия и семейството активно се захвана да търси варианти за размяна. Само след три месеца Мусатови вече можеха да се преместят в нов, по-просторен и удобен апартамент. Седемнайсетгодишният Андрей активно помагаше за събирането и опаковането на багажа. Майка му и Костя в свободното си време сновяха из магазините в търсене на мебели и всякакви необходими за новото жилище дреболии, тъй че се случи именно Андрей да намери старата папка с връзки, където между институтските грамоти на майка му за отличен успех в учението и в работата на студентския научен кръжок се намираше и свидетелството за развода на Ксения Георгиевна Личко и Олег Петрович Личко. След разтрогването на брака гражданката Личко си връщаше фамилното име Кожухова. И това се бе случило през август седемдесет и шеста, когато Андрюша вече е бил на година и половина! Значи майка му е била омъжена официално. Защо го е крила? Какво срамно има в това? Нещо повече, свидетелството за развод беше издадено от един от московските районни отдели по гражданско състояние. Значи по това време те са живеели в Москва. Излизаше, че невинаги бяха живели в Ленинград, така ли? Излизаше, че Андрей по рождение е московчанин с фамилно име Личко, а не ленинградчанин с фамилно име Кожухов, така ли? Или какво?

Вечерта майка му дълго плака, пи капки за сърце, Костя се щураше около нея, току опипваше пулса й и се втурваше да вика „Бърза помощ“, а Андрей седеше нацупен и не разбираше какво изобщо става в семейството им и защо от такава дреболия трябва да се прави цяла трагедия. После майка му все пак се успокои, овладя се и разказа на сина си онова, което вторият й съпруг знаеше отдавна.

Олег Личко, бащата на Андрей, бил маниак убиец, луд човек, и то толкова луд, че когато го хванали, дори не го вкарали в затвора, а го признали за невменяем и го изпратили на принудително лечение в психиатрична болница от затворен тип. Той бил убил шест малки момиченца, които с хитрост отвличал от детски градини и училища. Най-отвратителното било, че Олег не само бил безумен маниак, но и служител на милицията, работил на „Петровка“ 38. Кой знае защо, Ксения се срамуваше много именно от това обстоятелство.

Законът позволявал в случай на привличане на човек под отговорност за тежко престъпление разводът с него да се оформи дори без неговото съгласие и явяване в съда. Наличието на малолетни деца в подобен случай не било пречка за развода. Ксения веднага се развела с Олег, заменила московското си жилище с жилище в Ленинград и заминала там, където никой не знаел позорната история на съпруга й. Зачеркнала Олег Личко от живота си, на никого не говорела нищо за него, на въпросите за бащата на детето отговаряла уклончиво; където било възможно, не говорела за брака си и се измъквала с думите „самотна майка“, а там, където трябвало да показва акта за раждане на сина си — Андрей, накратко обяснявала нещо за несполучлив и затова бързо разпаднал се брак. В акта за раждане ясно било написано: баща — Олег Петрович Личко, майка — Ксения Георгиевна Личко, така че не би могла да се прикрие с греховно раждане без съпруг. Преди да запише сина си на училище, Ксения много удобно „изгубила“ акта, заминала за Москва да вземе копие, показала документа за смененото си име и получила нов акт, в който в графата „баща“ стояла многозначителна чертичка, а майката и детето фигурирали вече като Кожухови. Разбира се, за целта тя трябвало да помоли за услуга бившите колеги на мъжа си — убиеца, в противен случай не би могла да получи толкова лесно новия документ с другите фамилни имена. Бившите колеги разбирали чувствата й, проявили приятелско съчувствие и помогнали. Историята на маниака убиец Олег Личко дълги години останала семейна тайна, известна на все по-малък и по-малък брой хора: Ксения рано загубила родителите си — майка й починала, когато Андрюша бил на седем години, а една година след нея си отишъл и баща й. С родителите на Олег тя не поддържала отношения, не им пишела и не им се обаждала по телефона, а и самите те не я търсели, явно разбирали, че не бива да го правят, и не настоявали да виждат внука си. Ксения не скрила истината от втория си съпруг, но на него можела спокойно да разчита.