Читать «Досиетата на героя» онлайн - страница 21

— Ти също — отвърнах уморено. — Сега… какво ще правим с автоматона?

Бекендорф изтри потта от челото си. Силена още се вайкаше около драскотините и синините му и той изглеждаше замаян от цялото това внимание.

— Ами… ъъ… не знам — каза накрая, — може би мога да го поправя и да го докарам в лагера за пазител, ама това може да отнеме месеци.

— Струва си да опиташ — казах. Замислих се какво ли би било ако този дракон е на наша страна в битката с Кронос и титаните. Изчадията биха се замислили, преди да нападнат такова чудо. От друга страна, ако драконът отново полудееше и нападнеше героите — тогава щяхме да загазим яко.

— Видяхте ли всичките съкровища в Могилата на мравките? — попита Бекендорф. — Вълшебните оръжия? Доспехите? Тия неща могат наистина да ни помогнат.

— Не забравяй гривните — обади се замечтано Силена — и герданите.

Потреперих, когато си спомних вонята на онези тунели.

— Мисля, че това е приключение за по-нататък. За да вземем онова съкровище, ще ни трябва цяла армия от герои.

— Сигурно — отговори Бекендорф, — ама съкровището все пак си го бива.

Силена разглеждаше бронзовия дракон.

— Чарли, това бе най-смелото нещо, което съм виждала през живота си. Как само яхна този дракон!

Бекендорф преглътна.

— Ами… да. Значи… сигурно ще се съгласиш да гледаме фойерверките заедно?

Лицето на Силена грейна.

— Разбира се, глупчо! Опасявах се, че никога няма да попиташ.

Внезапно Бекендорф изглеждаше като нов човек.

— Ами, да си ходим тогава! Обзалагам се, че преследването на знамето вече е свършило.

Трябваше да се прибера бос, понеже киселината бе съсипала напълно маратонката ми. Когато я събух, видях, че слузта се е просмукала и в чорапа и е зачервила жестоко кожата на ходилото ми. Подпрях се на Анабет и тя ми помогна да куцукам по пътя през гората.

Бекендорф и Силена бяха пред нас, хванати за ръка, и ние им оставихме пространство.

Докато ги гледах, подпрян на Анабет, се почувствах неудобно. Проклех Бекендорф за смелостта — и нямах предвид това как се бе нахвърлил върху дракона. След три години той бе събрал кураж да попита Силена за среща. Не беше честно.

— Знаеш ли — каза Анабет, докато се препъвахме през един плитък поток, — онова не бе най-смелото нещо, което съм виждала.

Премигнах. Да не би да ми четеше мислите?

— Ъъ… какво имаш предвид?

Анабет стисна ръката ми, когато се олюляхме на един наклон.

— Ти застана пред дракона, за да може Бекендорф да скочи върху него. Това вече е смелост.

— Или глупост.

— Пърси, ти си смел — каза тя, — толкова ли е трудно просто да приемеш един комплимент?

Погледите ни се срещнаха. Лицата ни бяха на сантиметри едно от друго и сърцето ми се държеше странно, като че искаше да изхвръкне от гърдите ми.

— Ами… — казах аз, — предполагам, че Силена и Бекендорф ще гледат фойерверките заедно.

— И аз така мисля — съгласи се Анабет.

— Ами — повторих, — тогава дали…

Нямам представа какво мислех да кажа, но точно в този момент от храстите изскочиха три от децата на Атина с изтеглени мечове. Когато ни видяха, те се ухилиха до уши.

— Анабет — каза един от тях, — добра работа. Хайде да арестуваме тези двамата.