Читать «Признанието» онлайн - страница 231

Елмо обясни, че е говорил с окръжния прокурор. Въпреки че засега не смятал да повдига обвинения срещу Кийт, ситуацията можела да се промени. Прокурорът усещал натиск от страна на медиите.

— Какви са шансовете ми? — попита Кийт.

— Положението е същото, Кийт. Пак ще се свържа с прокурора. Ако реши да заведе дело, ще се споразумеем. Ще платиш глоба, но няма да влезеш в затвора.

— Призная ли се за виновен, ще получа дисциплинарно наказание от църквата.

— Много ли е сериозно?

— Рано е да се каже.

Двамата се разбраха да се видят отново след няколко дни. Кийт отиде до „Сейнт Марк“ и се заключи в кабинета си. Не знаеше как да организира следващата си проповед, а и не искаше да мисли за нея. На бюрото му имаше цял куп съобщения от репортери, на които не се бе обадил. Монаха го бе търсил преди час. Кийт се почувства длъжен да му звънне. Те говориха малко, но пасторът схвана посланието. Църквата бе дълбоко разтревожена от отразяването на случая в медиите и се страхуваше, че един от свещениците й може да се изправи пред съда. Кийт се съгласи да отиде в Уичита следващия вторник, за да се срещне отново с епископа.

По-късно, докато подреждаше бюрото и се приготвяше за тръгване, секретарката му съобщи, че на линията чака мъж от групата „Да спрем екзекуциите в Тексас“. Кийт седна на стола и вдигна слушалката. Събеседникът се казваше Тери Мюлер и беше изпълнителен директор на организацията. Той благодари на Кийт, че се е присъединил към тях. Членовете на групата се радвали да го приемат в редиците си, особено след участието му в случая „Дръм“.

— Наистина ли гледахте екзекуцията? — попита Мюлер, очевидно заинтригуван от подробностите.

Кийт разказа най-важните моменти от историята и бързо смени темата, като се поинтересува от актуалните проекти на групата. С течение на разговора стана ясно, че Мюлер е член на Обединената лутеранска църква в Остин.

— Църквата е независима. Отдели се преди десет години — обясни той. — Намира се в центъра на града, близо до Капитолия. Посетителите са много активни. Бихме се радвали, ако изнесете проповед някой път.

— Благодаря за предложението — отвърна Кийт.

Никога не бе обмислял идеята да проповядва на друго място.

След като приключиха, Кийт влезе в уебстраницата на църквата и прекара там цял час. Тя имаше дългогодишни традиции и над четиристотин членове. Внушителният й храм бе построен от червен тексаски гранит — материал, използван при изграждането на щатския Капитолий. Църквата се занимаваше с най-различни дейности — от подпомагането на бездомни хора в Остин до борбата срещу гоненията на християните в Индонезия.

Главният свещеник скоро щеше да се пенсионира.

43

Семейство Шрьодер отпразнува Деня на благодарността при майката на Дейна в Лорънс. Рано на следващата сутрин Кийт и Дейна оставиха момчетата при баба им, след което взеха самолета от Канзас Сити до Далас. Там наеха кола и за три часа стигнаха до Слоун. Обиколиха града, за да видят някои интересни места — баптистката църква, футболното игрище, където се строеше нова журналистическа ложа, обгорелите останки на няколко празни сгради, съда и кантората на Роби в старата железопътна гара. Улиците на Слоун изглеждаха спокойни, а служители от общината слагаха коледна украса из центъра.