Читать «Последно изкушение» онлайн - страница 8

Само че той сякаш продължаваше да бъде постоянно около нея, тя непрекъснато чуваше гласа му, мислите й се влияеха от начина, по който той гледаше на света.

Карол прокара раздразнено пръсти през непокорната си руса коса.

— Майната му — процеди тя на глас. — Това вече си е моят свят, Тони.

Порови в чантата си, докато намери червилото, поправи набързо линията на устните си и се усмихна отново на отражението си — този път доста по-предизвикателно. Членовете на комисията я бяха помолили да се върне след час, за да я уведомят за решението си. Карол реши да слезе до стола на първия етаж, за да обядва — преди интервюто беше прекалено нервна, за да яде.

Излезе от тоалетната с пружинираща стъпка. Пред нея, малко по-надолу по коридора, се разнесе камбанката на пристигналия асансьор. Вратите се плъзнаха встрани и от асансьора излезе висок мъж в униформа, който веднага тръгна надясно, без да погледне към нея. Карол забави крачка. Беше разпознала капитан Пол Бишоп. Зачуди се какво ли търси тук, в централата на НСС. За последен път бе чула за него, че е получил длъжност във вътрешно министерство.

След драматичния, анархистичен и смущаващ дебют на националния отдел за профилиране, оглавяван от Бишоп, никой във високите етажи не искаше да го назначава на публична длъжност. За нейно удивление Бишоп влезе право в стаята, където се провеждаха интервютата, същата, от която бе излязла самата тя преди десетина минути.

Какво, по дяволите, ставаше тук? Защо им беше да разговарят за нея с Бишоп? Тя никога не бе работила под негово командване. Беше отказала трансфера в новооснования отдел за профилиране, предимно защото той беше лично дело на Тони, а тя не искаше работата й отново да бъде толкова пряко свързана с него. Но въпреки добрите й намерения, Карол бе въвлечена в едно разследване, което въобще не трябваше да се проведе по този начин, и в процеса на работата беше допуснала нарушения на правила и граници, за които дори не й се мислеше. Със сигурност не би искала хората от комисията, които преценяваха дали да я назначат за старши анализатор, да бъдат запознати с преценката на Пол Бишоп за поведението й в миналото. Той никога не я беше харесвал, и тъй като Карол беше най-старша по чин сред полицейските служители, въвлечени в преследването на най-запомнящия се сериен убиец във Великобритания, той бе насочил гнева си, заради нетрадиционно проведената операция, към нея.

Карол предполагаше, че на негово място и тя би реагирала по същия начин. Но от това не й олекваше при мисълта, че Пол Бишоп току-що бе влязъл в стаята, където в момента се решавате бъдещето й. Тя установи, че внезапно бе изгубила апетит.

— Прави бяхме. Тя е идеалната кандидатура — заяви Морган и почука с молив по тефтера си — жест, с който утвърждаваше позицията, която считаше, че заема сред колегите си.

Торсън се намръщи. Тя съзнаваше отлично колко много неща може да се объркат, когато в една операция се допусне присъствието на неконтролируеми емоции.