Читать «Последно изкушение» онлайн - страница 5

Пък и нямаше нищо лошо в това от време на време да напомня на нисшестоящите от кого зависят всъщност.

Отиде до самия бряг и се взря надолу по реката. Едва успя да различи предните светлини на голям речен кораб. Боботенето на машините се предаваше като далечна вибрация по водата. Той наблюдаваше приближаването на кораба, който скоро щеше да завие по тесния, дълбок канал, за да стигне до кея край работилницата. Чу зад гърба си как портите отново се отварят.

Обърна се и видя, че в двора влиза очукан микробус. Микробусът кривна и се насочи към мерцедеса. Веднага след него голям товарен камион влезе на заден ход в двора. От микробуса изскочиха трима мъже. Двама се упътиха към кея, а третият, в униформа на румънски митничар, се упъти към задната част на камиона, където беше и шофьорът. Двамата свалиха митническия печат, отключиха вратите и ги отвориха широко.

В камиона бяха подредени кашони с компот от череши. Като ги видя, Тадеуш присви устни. Кой нормален човек би ял консервирани румънски череши — камо ли пък да тръгне да ги внася с камиони. Докато наблюдаваше, митничарят и шофьорът започнаха да разтоварват кашоните. Междувременно корабът се плъзгаше към кея, а другите двама мъже опитно насочваха движенията му.

Между кашоните бързо се очертаваше тесен проход. Настана кратка пауза и после, внезапно, от там заизвираха хора и започнаха да скачат на земята. Объркани лица на китайци блестяха от пот на слабите светлини от превозните средства и кораба. Човешкият поток се забави, после спря. Около четиридесет мъже — все китайци, стояха скупчени, притиснали към гърдите си раници и вързопи, а очите им се стрелкаха уплашено из непознатия двор като очите на коне, надушили кръв. Трепереха, озовали се внезапно на студа — тънките им дрехи не ги пазеха от ледения крайречен въздух. Смутеното им мълчание беше по-изнервящо от всякакво бърборене.

Лек бриз донесе лъх на застоял въздух от вътрешността на камиона към Тадеуш. Той сбръчка неприязнено нос, като долови смесения мирис на пот, урина и екскременти. Всичко това беше примесено с лека миризма на химикали. „Трябва да си напълно отчаян, за да избереш такъв начин“, помисли си Тадеуш. Отчаяние, което допринасяше значително за увеличаване на собственото му състояние — а той хранеше против волята си известно уважение към хората, проявили достатъчно смелост, за да тръгнат към свободата по пътя, предлаган от него.

Шофьорът на камиона, двамата мъже от микробуса и екипажът на кораба организираха набързо своя товар. Двама от китайците говореха достатъчно немски, за да служат за преводачи, и незаконно превозваните бяха незабавно организирани да вършат работа. Първо свалиха от камиона кашоните с череши и химическите тоалетни, после измиха с маркучи вътрешността. Когато почистиха, се подредиха във верига и започнаха да пренасят консерви от един контейнер на кораба в камиона. После се изкатериха на кораба и без видимо нежелание започнаха да влизат в опразнения контейнер. Хората на Тадеуш издигнаха един ред кутии между нелегалните и вратите на контейнера, а после митническите служители поставиха печати, идентични с тези, които бяха свалили преди малко.