Читать «Последно изкушение» онлайн - страница 17

— С представители на обществеността ли ще имам работа, или с колеги? — попита Карол.

На червендалестото лице на Морган се изписа усмивка.

— Съжалявам, но засега не можем да ви кажем нищо повече. Утре сутринта ще получите инструкциите. От настоящия момент сте в отпуск. Уредихме това с вашите ръководители. Ще имате нужда от време да проучите инструкциите и да се подготвите за ролята. Други въпроси?

Карол прикова в него хладния поглед на сивите си очи, който вършеше такава добра работа в стаите за разпит.

— Получих ли назначението?

— Получихте назначение, инспектор Джордан. Може нещата да не са се развили точно така, както очаквахте, но мисля, че би било честно да ви кажем, че няма още дълго да работите в централата на полицията.

Докато шофираше обратно към апартамента си близо до центъра по изкуствата „Барбикан“, Карол почти не забелязваше кипящото около нея улично движение. Макар да считаше, че като професионалист е свикнала винаги да очаква неочакваното, събитията днес следобед я свариха напълно неподготвена. Първо неочакваната поява на Пол Бишоп и после странната насока, която взе интервюто за работа.

Докато се движеше някъде по високата част на Западната магистрала, изненадата й започна да отстъпва място на раздразнение. Нещо тук не беше наред. Работата на посредник за връзките с Европол не беше работа на оперативен работник. Беше работа за анализатор. Не беше полева дейност; от нея се очакваше да си седи зад бюрото и да пресява и сортира сведения от всевъзможни източници на територията на Европейския съюз. Организирана престъпност, наркотици, незаконен трафик на емигранти — това бяха нещата, върху които трябваше да се съсредоточи. Постът на посредник, осъществяващ контактите с Европол, изискваше от офицера, който го заема, умения да обработва компютърни данни, следователски умения да установява евентуални връзки между тях, да прочиства излишното от фона и в крайна сметка да бъде в състояние да представи възможно най-ясна схема на престъпните дейности, които биха могли да имат някакво отношение към Обединеното кралство. Най-близкият контакт на такъв служител с първичните източници на сведения би се изразил във връзките, които трябваше да поддържа с полицейски служители от други държави, в изграждането на такъв вид контакти, които да му осигурят едновременно точна и изчерпателна информация.

Защо тогава искаха от нея да върши нещо, което не бе правила никога досега? Не можеха да не знаят, след като бяха чели досието й, че никога не бе работила под прикритие, дори когато беше младши детектив. Нищо в досегашната й кариера не подсказваше, че тя е годна да заживее чужд живот.

Когато се озова в постоянно спиращия поток коли на Мерилебън Роуд, Карол разбра какво я тревожи най-много. Не беше убедена, че ще може да се справи с тази задача. А ако имаше нещо, което мразеше повече от това да я държат в неведение, то бе мисълта за провал.