Читать «Сразени ангели» онлайн - страница 245

Сучиади също е в списъка на неуспелите. „Колодата“ му бе единствената оцеляла след клането, което устроих на Дангрекския бряг. Опитахме се да установим контакт с него, преди да напуснем Изкоп 27, но той ни посрещна с писъци на безумец. Стояхме около него в прохладния и лъщящ като мрамор формат на симулацията, но той дори не ни позна. Отдръпваше се изплашено всеки път, когато някой от нас посягаше да го докосне, и ломотеше нечленоразделно в промеждутъците между периодите на оглушителни писъци. В края на краищата го изключихме, а после изтрихме и формата, сякаш се бояхме, че лудостта му може да е заразна.

Всъщност Сън бе споменала нещо за психохирургия. Аз обаче си спомних онзи сержант от Клина, когото бяха „пренахлузвали“ твърде често, и изпитах колебание. Но колкото и да струват услугите на психохирурзите в Латимерград, ще му ги осигуря. На моя сметка.

Сучиади.

Крюкшенк.

Хансен.

Жиан.

Някой би казал, че сме се отървали леко.

Понякога, докато седя под нощното небе в компанията на Люк Дьопре на бутилка уиски, съм склонен да се съглася.

От време на време Вонсава изчезва. Идва да я вземе млад мъж с костюм и маниери на бюрократ от ранните години на заселването на Дом Хън. Върти се около нея, отваря й вратата на въздушния джип и въобще играе малко представление, което забавлява всички ни. Обикновено Вонсава се прибира след около час.

В реалното време, разбира се, това съответства на няколко дни. Техниците на Руспиноджи са забавили корабната виртуалност по наше желание. Сигурно им се е сторило странно, защото повечето клиенти искат обратното — да бъде ускорен хода на времето във виртуалната реалност. Но те нямат години за пилеене, докато корабът се носи из черния космос. Ние изживяваме транзитното време на „Чандра“ стотици пъти по-бързо, отколкото то тече в реалността. Седмици на пустия мостик на кораба се равняват на часове при нас. В края на месеца очакваме да пристигнем в Латимерград.

Щеше да е наистина много по-лесно, ако бяхме проспали пътуването, само дето нямаше такава възможност заради предпазливостта на Карера. Като всички бойни кораби, които биха могли да бъдат използвани за бягство от планетата, и този е оборудван само с една криокапсула — за пилота. Използва я Вонсава, за да държи под наблюдение приборите, но се оплаква, че губи страшно много време за размразяване, и стоварва цялата вина върху процесора на криокапсулата. Тя преувеличава, разбира се, както често го правят хората, що се отнася до житейските дреболии, когато си нямат други проблеми. Същото е и с този неин бюрократ ухажор, но ние я оставяме да се забавлява.

За всички нас случилото се на Санкция IV е нещо, което постепенно избледнява. Сън например твърди, че не помни почти нищо. В задгробния живот губиш връзка с реалния ход на времето или пък отпада необходимостта да я поддържаш. Всеки от нас може да узнае във всеки един момент точно колко време е изминало и колко остава, но изглежда, че никой не гори от подобно желание. Предпочитаме да потънем в забравата. Нямаме представа какво става на Санкция IV — нищо чудно войната вече да е свършила. Но за нас това няма никакво значение. Поне засега. Проблемите на живите отдавна вече не са наши проблеми.