Читать «Разбитото око» онлайн - страница 6

Гавин си помисли, че има и по-лоши неща от инфекция, за които да се тревожи. Но докато тя превързваше ръцете му сръчно, макар и без загриженост, той надуши нещо трептящо, напомнящо за каучук, смесен с карамфил. Чу тихичкото потръпващо разчупване на свръхвиолетов луксин.

За миг се пробуди предишният Гавин, умът му затърси как да се възползва от тяхната глупост. Притеглянето направо от разпадащ се луксин беше трудно, но тази дума не означаваше нищо за Гавин Гайл. Той беше Призмата, нямаше нищо, което не би могъл да…

Нямаше нищо, което би могъл да направи. Вече не. Вече беше сляп за цветовете. Не можеше да притегли нищо. На мижавата светлина от бавно полюшващите се фенери светът плуваше в оттенъци на сивото.

Каишката стегна възелчетата на китките му и изръмжа. Гавин прие звука като заповед и пак вдигна уморените си ръце към веслото.

— П-п-пречи на заразите — каза единият му съратник по весло, Номер осем. Прякорът му беше Шибаняка.

Гавин нямаше представа за причината. Робите бяха особена общност със свой жаргон и шеги, които разбираха само те, а той не беше приет.

— Тук долу заразите убиват бързо като ритник — добави Номер осем.

Свръхвиолетовият луксин се бори с инфекциите? В Хромария не учеха на това, което обаче не означаваше, че не е вярно. Или просто беше ново откритие след началото на войната и никой не се бе сетил да му каже. Мислите му обаче се отплеснаха към неговия брат Дазен, който сам бе отворил рана на гърдите си. Как Дазен не бе погубен от инфекция в своя ад, който Гавин бе създал за него?

И дали безумието, подтикнало Гавин да убие брат си, изобщо не е било лудост, а само пристъп на треска?

Твърде късно. Спомни си пак кръвта и мозъка, разплискали се от черепа на Дазен, полепнали по стените на килията, след като той го застреля.

Опря превързаните си длани на протърканото весло, полирано от пот, кръв и мазнина от твърде много ръце.

— Шести, изправи гърба — каза му Номер осем. — Ишиасът ще те довърши, ако напъваш само с гърба.

Толкова думи без псувня — същинско чудо. Номер осем сякаш бе осиновил в някакъв смисъл Гавин, който си знаеше, че жилавият ангарец му помага не от добросърдечие. Гавин беше третият на веслото и ако вършеше по-малко работа, Седми и Осми трябваше да се изтощават повече, за да не нарушат ритъма, а капитан Топчията не ги жалеше. Не искаше да се размотава близо до превзетия Ру.

След седмица Хромарият щеше да прати търсачи на пирати: капери с официални заповеди да издирят ловците на роби, които налетяха към потопените кораби на нападащия флот и спасиха давещите се само за да им отнемат свободата. Щяха да пуснат срещу откуп онези с по-заможни роднини, но нямаше съмнение, че мнозина от пленниците ще попаднат направо на големите робски пазари в Илита, където ловците можеха да се отърват безнаказано от човешкия си товар. Други щяха да се насочат към тържища на роби по-наблизо, където безчестни чиновници щяха да съставят фалшиви документи, че тези роби са купени съвсем законно в далечни пристанища. Мнозина от робите щяха да си загубят езиците, за да не приказват излишно.