Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 42

Леглото ми е с изопната кувертюра. Ако е ровено из чекмеджетата на тоалетката, Симон е заличил всички следи, докато се е обличал след душа си предишната вечер. Но когато се вглеждам по-внимателно, забелязвам, че една от лавиците е пипана: онази, на която държа пътеводителите си за държавите, в които е бил назначен Симон. Книгата за Турция е на пода. Под нея на долната лавица е зейнала озадачаваща празнина. Нещо липсва.

— Алекс — чувам Симон да ме вика от коридора. — Ела за секунда.

Книгите ми за плащаницата. Няма го и ръкописното изследване, което направих за Уго.

Сърцето ми започва да блъска тревожно. Първият ми инстинкт се оказа верен. Влизането с взлом и убийството на Уго би трябвало да са свързани. Това със сигурност има нещо общо с изложбата на Уго.

— Алекс! — повтаря Симон, този път по-силно.

Вдървено се връщам в коридора и го заварвам да сочи към нещо на пода. Изглежда съсредоточен и напрегнат.

— Цяла сутрин го гледам — тихо казва той. — Но чак сега ми хрумна.

— Симон — промърморвам, — който е направил това, вероятно е знаел, че сме помогнали на Уго с изложбата.

Симон обаче е твърде разсеян, за да обърне внимание на думите ми.

— Забелязваш ли нещо да липсва? — пита той през зъби.

Коленича до него сред преобърнатите играчки и телефонните указатели.

Сочи ми моя календар-бележник. Отворен е на вчерашна дата. Проумявам едва когато разлиствам напред.

Откъснати са страниците за днешния и за утрешния ден.

Замръзвам. Смисълът зловещо избълбуква на повърхността на съзнанието ми.

— Какво пишеше на тези страници? — пита Симон.

Всичко. Напречно сечение на живота ни. Есенният семестър започва следващата седмица, затова си бях записал графика на часовете. Всичките ни планове със Симон също фигурираха там.

Промълвявам онова, за което Симон вече се е досетил:

— Той продължава да ни търси.

Брат ми започва да набира номер на мобилния си телефон.

— Ще резервирам стая в „Санта Марта“ за теб и за Петрос.

„Санта Марта“. Нашият ватикански хотел. Много уединен, много анонимен. Симон бетонира смисъла на всичко случващо се. Двамата с Петрос вече не сме в безопасност в собствения си дом.

Още докато разговаря с рецепционистката, на вратата се чука силно. Петрос светкавично дотичва уплашен от банята. Притиска се към краката ми, а аз пристъпвам напред и завъртам топката. Полицай. Същият от предишната вечер.

— Заловихте ли някого във връзка със случая? — питам нетърпеливо.

— За съжаление, не, отче. Просто трябва да си запиша още няколко неща.

Каня го да влезе, но той предпочита да остане на прага и се навежда да огледа касата на вратата.

Петрос ме подръпва, не иска полицаят да е тук. Или може би не иска самият той да е тук.

Ченгето вдига поглед.

— Отче, вашата монахиня каза, че преди нахлуването вратата е била заключена.

— Точно така. Винаги заключвам, когато излизам от апартамента.