Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 259

Благодарение на много нови технологии дългогодишният изследователски процес не се превърна в десетилетен. Признание заслужава най-вече Гугъл заради изобилните възможности, които предоставя в ръцете на изследователите. Много съм благодарен и на редица вестници — особено на „Ню Йорк Таймс“, — които през последните години дигитализираха архивите си. Там открих превъзходни и понякога смайващи неща за Ватикана.

Джонатан Дзе, който преди седемнайсет години ми помогна да родя идеята за „Криптата на флорентинеца“, стана една от първите жертви на безкрайните родилни мъки на романа. След като месеци наред ми помагаше да проучвам съвсем различна сюжетна линия, пред погледа му материалът ме отведе в друга посока. Впоследствие той великодушно влезе отново в ролята си на вдъхновител, като ми помогна да си представя последните сцени от „Петото евангелие“. Ако има нещо по-хубаво за един писател от творческото сътрудничество, то това е неизменното приятелство.

Дъсти Томасън е кръстник на тази книга. Още преди да излезе „Криптата на флорентинеца“, двамата с него прекарахме една седмица в Гърция в търсене на продължение на романа, който планирахме да напишем заедно, но чието действие никой от двама ни не възнамеряваше да се развива във Ватикана. След това се намеси животът и ние се озовахме на различни брегове, ангажирани с различни проекти. Въпреки това Дъсти ме преведе през безкрайните чернови на този ръкопис — и през selva oscura, до която ме доведоха. И най-важното, през осемте години на този процес, когато книгата ми се струваше на ръба на провала и семейството ми беше изправено пред неизвестността, Дъсти не допусна да страдаме. Той спаси хората, които обичам, просто от обич към мен. Дори трийсетгодишно приятелство, изпълнено с прояви на доброта, не можеше да ме подготви за подобен дар.

Последната благодарност е най-трудната. Светът е пълен с писатели, убедени, че правят големи жертви в името на своето изкуство. Но един съпруг и баща, който решава семейството му да участва в тези жертви, е или безчувствен, или глупав. От 2006 г. нататък често бях убеден, че приключвам тази книга. Какъвто и да беше проблемът — безкрайното проучване, преплитащите се нишки на сюжета, старанието да уловя вярно гласа на Алекс, — решението винаги ми се струваше съвсем наблизо. Цели девет години подлагах семейството си на това. Съпругата ми не ми отне оптимизма, благодарение на който оцелявах, но тя знаеше истината. И когато най-сетне настана най-лошото и то ме повали по гръб, тя ме изправи на крака и ме пренесе до финалната права. Не познавам друг човек, който толкова малко да се интересува от материалните неща или от вероятността да ги изгуби. Не познавам друг човек, който ежедневно да ти показва, че любовта е на първо място. Отдадох на този роман всичко, което имам. Но тя отдаде още повече. Книгата започва и свършва с Мередит.