Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 240

42.

Но̀вак кани началника на жандармерията да седне и му обяснява какво съм казал. След това ми нарежда да продължа.

Не знам откъде да започна. В присъствието на Фалконе трябва да внимавам за всяка подробност.

— Брат ми вероятно е излязъл от вилата, за да потърси мен и Ногара. Видял ни е до колата на Ногара.

4:50 ч. на записа от охранителната камера. Симон минава оттам.

— Къде беше паркирана колата? — пита Фалконе.

Изпитва ме.

— На малкия паркинг, южно от вилата — отговарям, — точно до портата.

— Но защо? — пита архиепископ Но̀вак, подразнен от прекъсването.

Лъжите ми се удават все по-лесно.

— Единствената ми мисъл беше за татко — казвам. — Той така и не се възстанови след унижението си пред православните. Не можех да допусна същото да се случи на Симон.

Фалконе отново ме прекъсва:

— Откъде знаехте, че има оръжие?

Надявах се да претупаме тази част от историята. Симон вероятно е имал ключове от веригата на кутията, но не и ключ за колата. Вероятно е знаел и комбинацията, но се е наложило да разбие прозореца с юмрук. Тук има нещо, което дори сега не проумявам.

— Ногара се бе върнал при колата, за да вземе бележките за речта си. Докато ги вадеше от жабката, видях кутията под седалката му. Стори ми се, че не е затворена докрай. Не знам защо го направих. Просто, като я видях, нещо в мен се преобърна.

Йоан Павел е зяпнал. Диша през устата. Отвратен съм от себе си. Но Фалконе няма милост:

— Значи сте взели пистолета от отворената кола?

— Не. Уго заключи вратата и се отдалечи. Спорехме. Не го интересуваше какво ще стане, когато православните разберат. Мислеше, че изложбата му е съсипана. Аз… аз му казах, че няма да му позволя да го направи. Заплаших го. И тогава се върнах до колата за пистолета.

Архиепископ Но̀вак кимва. Явно вижда логиката: космите ми, намерени в колата на Уго.

Но Фалконе не се разсейва. Човешкият конфликт няма значение. За него важен е единствено пистолетът.

— Знаели сте комбинацията за кутията!

— Не. Както ви казах, тя не беше съвсем затворена.

— Но как сте махнали веригата?

— Не съм. Не и докато по-късно не се наложи да я скрия. Тогава използвах ключовете на Ногара.

Фалконе се навъсва.

— Взели сте ги от трупа му?

Не издържам погледа му. Само кимвам.

— Продължете — подканя ме Но̀вак.

— Настигнах Уго, докато се връщаше през градината. Исках само да го сплаша. Обаче той не се обърна да ме погледне, затова се наложи да се приближа. Видя пистолета. Вдигна ръце да се предпази. Ръката му се удари в оръжието и то гръмна.

Наблюдавам Фалконе, уверен, че той ще си припомни заключението от аутопсията за барутния нагар по ръцете на Уго. Един-единствен изстрел от упор.

— Къде беше брат ви, докато се случваше всичко това? — пита той.

— Симон дотича от вилата, след като бе чул изстрела. Коленичи и се опита да съживи доктор Ногара, но вече беше твърде късно.

Не си измислям последната подробност. Убеден съм, че това е обяснението за калта по расото на Симон.

— Не знаех какво да правя — продължавам. — Умолявах го да ми помогне.