Читать «Петото евангелие» онлайн - страница 24

Само веднъж в историята. Досега.

Повечето реликви се пазят в специални хранилища, наречени реликварии. Преди седем години, през 1997-а, пожар в Торинската катедрала едва не унищожи плащаницата, положена в сребърния си реликварий. След това ѝ бе осигурено ново хранилище — наподобяващо голям ковчег, — херметически затворен сандък от сплав, използвана в аеронавтиката.

Тази сандък е покрит със златист плат, на който е избродирана традиционната латинска молитва за плащаницата: Tuam Sindonem veneramur, Domine, et Tuam recolimus Passionem. Почитаме Твоята Свещена плащаница, Господи, и размишляваме над Христовите мъки.

Сигурен съм, почти непоколебимо сигурен, че Лео е видял в каросерията на онзи камион най-прочутата реликва на нашата религия. Кулминацията на историческата експозиция, която Уго Ногара създаде в чест на плащаницата.

* * *

Запознах се с Уго Ногара, защото се стараех да се запознавам с всички приятели на Симон. Повечето свещеници умеят добре да преценяват човешкия характер, но моят брат имаше навика да кани бездомници на вечеря. Излизаше с момичета, които крадяха повече сребърни прибори от бездомниците. Една нощ, докато той помагал на монахините във ватиканската кухня за бедни, двама пияници се сбили и единият извадил нож. Симон се намесил и стиснал острието с ръка. Не го пуснал, докато не пристигнала жандармерията.

На следващата сутрин майка ни реши, че вече е време за психотерапия. Психиатърът беше възрастен йезуит, в чийто кабинет миришеше на стари книги и на цигари с аромат на карамфил. Върху бюрото му имаше снимка на Пий XII с автограф — папата, който твърдеше, че Фройд е перверзник и че йезуитите не бива да пушат. Майка ми попита дали аз трябва да изчакам отвън, но психиатърът отвърна, че това ще бъде само неофициален преглед, а ако се окаже, че Симон се нуждае от лечение, тя също ще трябва да чака отвън. Затова майка ми, обляна в сълзи, рискува и попита дали съществува медицинско название за проблема на Симон. Защото по списанията го наричаха „смъртоносно желание“.

Йезуитът зададе на Симон няколко въпроса, после поиска да види мястото, където палецът беше зашит за дланта му. Накрая попита мама:

— Госпожо, чували ли сте за човек на име Максимилиан Колбе?

— Той някакъв специалист ли е?

— Бил е свещеник в Аушвиц. Нацистите го принудили да гладува шестнайсет дни, после го отровили. Колбе доброволно се подложил на това наказание, за да спаси живота на напълно непознат човек, който иначе щял да бъде убит. Подобно поведение ли е предизвикало вашата тревога?

— Да, отче. Именно. Има ли медицинско название за хора като Колбе?

Йезуитът кимна и мама се престраши да се усмихне обнадеждено, защото, ако едно нещо има име, значи ще има и лечение.

— В моята професия, госпожо — поде лекарят, — наричаме тези хора мъченици. А Максимилиан Колбе наричаме светеца закрилник на този век. Смъртоносното желание не е същото като желанието да умреш. Горе главата! Синът ви просто е необикновено добър християнин.