Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 86

Пол скочи от леглото толкова шумно, че очаквах всеки момент да дотърчат Джил и Чарли.

— Ти успя — възкликна той с разширени очи. — Трябва да е това.

Тия признаци на възторг продължиха, а аз се чувствах все по-неудобно и се питах как е успял Колона да вмъкне отговора на гатанката в скулптурата на Микеланджело.

— За какво са тия рога? — попитах накрая.

Но Пол вече беше далече напред. Грабна книгата от леглото си и ми показа обяснението в текста.

— Рогата нямат нищо общо с брачна изневяра. Гатанката е буквална: кой сложи рога на Моисей? Всичко идва от погрешен превод на Библията. В Изход се казва, че когато Моисей слязъл от Синайската планина, лицето му сияело със светли лъчи. Но еврейската дума за „лъчи“ може да се преведе и като „рога“ — каран вместо керен. Когато превеждал Стария завет на латински, свети Йероним си помислил, че никой, освен Христос не може да излъчва светлина — затова избрал второто значение на думата. И Микеланджело изваял Моисей точно така. С рога.

Мисля, че от вълнение дори не разбрах какво става. „Хипнеротомахия“ отново се бе прокраднала в моя живот и ме прехвърляше отвъд една река, която изобщо не желаех да прекосявам. Оставаше ни само да проумеем какво значение има фактът, че свети Йероним използвал за Моисей латинската дума cornuta и по този начин му сложил рога. Но през следващата седмица Пол най-охотно се нагърби с този товар. За известно време след онази паметна вечер аз бях само нещо като наемник, неговото последно оръжие срещу „Хипнеротомахия“. Мислех си, че мога да задържа това положение, да остана на разстояние от книгата, а Пол да играе ролята на посредник. И тъй, докато той се връщаше във „Файърстоун“, развълнуван неимоверно от евентуалните последствия на откритието, аз излязох самичък и направих свое лично откритие.

Мога само да си представям какво впечатление съм й направил, както бях все още потресен от сблъсъка с Франческо Колона.

Срещнахме се там, където не ни беше мястото, но и двамата се чувствахме у дома си — в „Бръшляна“. Лично аз го посещавах поне толкова често, колкото и собствения си клуб. Тя пък стана любимка на Джил още няколко месеца преди да започне юрушът за нейния курс и първата идея на моя приятел беше да ни запознае.

— Кати — каза той, след като ни събра в клуба една съботна вечер, — това е моят съквартирант Том.

Аз се усмихнах лениво, тъй като смятах, че не са нужни кой знае какви усилия, за да очаровам някаква си второкурсничка.

Тогава тя заговори. И досущ като муха върху насекомоядно растение, която очаква нектар, а намира смърт, аз внезапно разбрах кой кого е уловил.

— Значи ти си Том — каза тя, сякаш напълно отговарях на описанието за търсене на някой опасен престъпник. — Чарли ми разказа за теб.

Да те опише човек като Чарли, си има и добра страна — от там нататък нещата могат да вървят само нагоре. Доколкото разбрах, преди няколко вечери той се запознал с Кати в „Бръшляна“ и когато разбрал, че Джил възнамерява да ни събере, побързал да я осведоми за всички подробности.

— Какво ти каза? — попитах аз, като се преструвах на безгрижен.