Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 38

Защо един благородник ще се тревожи за подобно мизерно корабче, записал той, какво го вълнува тази жалка орехова черупка? Какво толкова може да носи, та човек от тъй високо потекло да прояви поне капчица интерес?

А когато узнал, че корабът е дошъл през Гибралтар, натоварен със стоки от севера, Генуезеца едва не получил удар. Той изпълнил бележника си с купища мръсни ругатни, като твърдял, че Колона е полудял от сифилис и че само пълен глупак или безумец би повярвал нещо ценно да дойде от затънтена дупка като Париж.

Според Ричард Къри само на още две места се споменавало за Колона. На първото Генуезеца записал подслушан разговор между Колона и флорентинския архитект, който бил единственият редовен посетител на римлянина. В този разговор Франческо намекнал, че пише някаква книга, отразяваща неотдавнашните размирици. Все още в плен на страха, Генуезеца грижливо записал всичко.

Вторият запис, направен три дни по-късно, бил по-загадъчен, но и силно напомнял за писмото, което открихме аз и баща ми. По това време Генуезеца вече твърдо вярвал, че Колона е луд. Римлянинът не разрешил на хората си да разтоварят кораба през деня под предлог, че товарът може да се пренесе безопасно само по здрач. Както забелязал Генуезеца, много от дървените сандъци били толкова леки, че нямало да затруднят дори жена или старец. Очевидно не съдържали подправки или метал. Постепенно старецът почнал да подозира, че спътниците на Колона — архитектът и двама монаси, също от Флоренция — са организатори или съучастници на някакъв зловещ заговор. Когато един слух сякаш потвърдил опасенията му, той трескаво го записал:

„Казват, че Антонио и крадецът не са първите жертви на този човек, че по каприз на Колона са убити и още двама души. Не знам кои са и още не съм чул да споменават имената им, но не се съмнявам, че пак е свързано с онзи негов товар. Узнали са за съдържанието и той се е боял да не го издадат. Вече съм убеден: страхът движи този човек. Хората му може и да мълчат, но очите го издават.“

Според баща ми Къри не обърнал особено внимание на този текст. Много повече държал на предишния и вярвал, че в него се споменава за създаването на „Хипнеротомахия“. Ако е вярно, то текстът, открит от крадеца между вещите на Колона и за който Генуезеца не си направил труда да спомене по-подробно, може да е бил ранен вариант на ръкописа.

Но Тафт, който по онова време вече изследвал „Хипнеротомахия“ от свой собствен ъгъл, събирайки огромни каталози от текстови справки, тъй че всяка дума на Колона да бъде проследена до първоизточника си, не придавал ни най-малко значение на записките, видени от стария началник на генуезкото пристанище. Подобна смехотворна история, заявил той, никога не ще хвърли светлина върху дълбоката тайна на тази книга. И незабавно произнесъл над откритието същата сурова присъда, както и над всяка друга книга по темата: става единствено за подпалки.

Тъй се започнала онази битка, онази борба за влияние, породила взаимната омраза между баща ми и Винсънт Тафт, която щеше да продължи, докато единият от двамата напусна живота. Усещайки, че няма какво да губи, Тафт злобно осмял работата на баща ми в опит да привлече Къри на своя страна. Баща ми, чувствайки, че Къри се колебае под натиска на Тафт, отвърнал по същия начин. За един месец бил съсипан трудът от предишните десет. Общият напредък на тримата се разпаднал на отделни владения, тъй като нито Тафт, нито баща ми желаели да имат нещо общо с приноса на противника.