Читать «Криптата на флорентинеца» онлайн - страница 152

Той измъква надраскан лист и ми го подава.

На листа са изписани три изречения:

Джил и Чарли отиват към стадиона да гледат Принстън срещу Харвард. Том крачи с Пол след тях. Кати прави снимките, смее се лъчежарко и беззвучно изрича с устата „Обичам те, Том“.

— Лъчежарко? — подхвърлям аз.

— Тъпо звучи, нали? Претенциозна, измислена дума, точно като в историята на Полифил. — Пол преобръща листа. — Но ако изпишеш текста в таблица, получаваш ето това:

„Д ж и л и Ч а р л и о т и в а т к ъ м с т а д и о н а д а г л е д а т П р и н с т ъ н с р е щ у Х а р в а р д . Т о м к р а ч и с П о л с л е д т я х . К а ти п р а в и с н и м к и т е , с м е е с е л ъ ч е ж а р к о и б е з з в у ч н о и з р и ч а с у с т а т а О б и ч а м т е , Т о м .“

Напрягам се да забележа нещо особено, но усилията ми са безрезултатни.

— Това ли е? — питам аз.

— Това е. Просто следвай указанията. Четири на юг, десет на изток, две на север, шест на запад. De Stadio — от стадиона. Започни от буквата с.

Намирам на бюрото химикалка и тръгвам по маршрута: четири букви надолу, десет надясно, две нагоре и шест наляво.

„Д ж и л и Ч а р л и о т и в а т к ъ м с т а д и о н а д а г л е д а т П р I н с т ъ н с р е щ у Х а р в а р д I Т о м К — - — - — П о л с л е д т I х . К а ти п р а I и с н и м к и Т — - — - — - — - — Ъ ч е ж а р к о и б е з з в у ч н о и з р и ч а с у с т а т а О б и ч а м т е , Т о м .“

Записвам буквите: С-Т-Ъ-П-К.

— Продължавай по същия начин — казва Пол. — От последната буква.

Започвам отново от буквата „к“.

„Д ж и л и Ч а р л и о т и в а т к ъ м с т а д и о н а д а г л е д а т П р I н с т ъ н с р е щ у Х а р в а р д I Т о м К — - — - — П о л с л е д т I х . К I ти п Р а I и с н и м к и Т — - — I — - — - — Ч е ж А р к о и б е з I в у ч Н о и з р и I а с у с т а т А — - — - — - — - — Т о м .“

И ето, върху листа пред мен е изписано: С-Т-Ъ-П-К-А-Т-А.

— Това е Четворното правило — казва Пол. — Безкрайно просто, стига веднъж да разбереш как разсъждава Колона. Четири посоки вътре в текста. Само го повтаряй отново и отново, а после разделяш отделните думи.

— Но на Колона навярно са му трябвали месеци, за да напише всичко.

Той кимва.

— Смешното е, че открай време ми правеше впечатление как някои редове в „Хипнеротомахия“ изглеждат по-хаотични от другите — места, където думите не пасват, където допълненията са разместени, където изникват най-нелепи неологизми. Сега всичко се изяснява. Франческо е трябвало да пише текста според определена схема. Това обяснява защо е използвал толкова много езици. Ако простонародната дума не съвпадала с определения интервал, той опитвал с латинската, или пък си измислял съвсем нова дума. И дори не е избрал най-добрата схема. Погледни. — Пол посочва реда, където са отбелязани буквите Т, Ъ и А. — Виждаш ли колко много шифрови букви се събират само на един ред? А ще има и още една, когато отново минеш шест букви на запад. Системата четири на юг, две на север, непрекъснато се връща сама към себе си, тъй че на всеки втори ред от „Хипнеротомахия“ Франческо е трябвало да намира подходящ текст за четири определени букви. И все пак системата се оказала спешна. За петстотин години не я разгадал никой.