Читать «Вещицата(Mъдрата жена)» онлайн - страница 13

— Хубаво — каза Морах, напълно невъзмутима. — Ще работиш за мен. А след като младият лорд замине на север да тормози шотландците и забрави новото си забавление — да измъчва монахините — може да слезеш до Касълтън и да се опиташ да научиш някакви новини.

После с усилие се изправи на крака и изтръска мръсната си рокля.

— Сега, след като се върна, можеш да окопаеш онази леха — каза тя. — Обрасна с бурени, откакто ти си тръгна. Намислила съм да насадя там малко репи за зимните месеци.

Момичето кимна, изправи се на крака и отиде до вратата. Отстрани беше подпряна нова мотика — заплащане в натура, задето беше омагьосала влизащия в чужд имот добитък на един съсед.

— Сестро Ан! — повика я тихо Морах.

Тя веднага се обърна рязко.

Морах я погледна намръщено:

— Няма да отговаряш на това име никога повече — каза тя. — Чуваш ли ме? Никога. Сега отново си Алис, и ако някой те пита, казвай, че си живяла при роднини близо до Пенрит. Ти си Алис. Това е името ти. Дадох ти го веднъж, сега ти го давам отново. Забрави, че си била сестра Ан: това беше друг живот, и той завърши зле. Сега си Алис — запомни това.

Глава 2

Непосредствено след опожаряването на абатството плъзнаха войници и грабители, последвали слуховете за скрито съкровище и златни бокали. Нямаха голям късмет в селото Боус, където половин дузината семейства не се отнасяха любезно към непознати, и където повечето от тях сега бяха останали без работа, след като абатството бе разрушено и услугите им не бяха необходими. Морах разгласи, че си има нова ученичка, а ако някой помнеше предишното момиче, изчезнало преди четири дълги години, никой не спомена това. Не беше време за предположения и клюки. Около развалините на абатството още сновяха дузина скитници — бегълци от приюта на монахините, които нямаше къде другаде да отидат. Селяните от Боус заключваха вратите си, прогонваха всички, които предявяваха права над някое жилище, и предпочитаха да не говорят за абатството, за монахините, за нощта на пожара или пък за дребните кражби и плячкосването на разрушеното абатство, които продължиха и по-късно.

Говореше се, че опожаряването на абатството било грешка. Войниците, водени от младия лорд Хюго, се връщали у дома от набег срещу разбойниците по шотландската граница, и спрели в абатството само да сплашат монахините, да ги накарат да се подчинят на кралската воля, да предадат съкровището си и да се откажат от лошите си папистки порядки. Всичко започнало с разюздано забавление, с накладения буен огън от парчета дърво и катран. Щом пламъците плъзнали по манастира, Хюго вече не можел да направи нищо, а освен това всички монахини бяха загинали в първите минути. Така или иначе, младият лорд бил пиян и не можеше да си спомни нищо. Той се изповяда и се покая пред личния си свещеник — отец Стивън, поклонник на новата вяра, който не виждаше кой знае какъв грях в потъпкването на едно гнездо на вероломни паписти — а селяните събраха каквото можаха от разрушената сграда и после започнаха да извозват камъните. Само няколко седмици след завръщането си в колибата на Морах, Алис вече можеше да ходи където пожелае: никой не разпозна в нейно лице полумъртвото от глад бездомно дете, което беше напуснало селото преди четири години. Дори да я познаеха, никой не би поел риска да съобщи за нея, защото това би накарало лорд Хю, или, което би било по-лошо — сина му, необуздания млад лорд — да връхлети върху селото.