Читать «Силата» онлайн - страница 90
Л. Дж. Смит
Високият мъж протегна камата към Каси. Когато тя не пристъпи да я вземе, я подаде на Фей.
— Дай й я — нареди той.
Фей взе камата и я връчи на Каси с дръжката напред. Пръстите на Каси бавно се обвиха около дръжката. Фей застана до Черния Джон.
— Това е само кръвна клетва, Касандра. Закълни се, че ще ми се подчиняваш и ще освободя урагана, ще го оставя да се върне в океана. После с теб можем да управляваме заедно.
Виждаше се как камата затрепери в ръката на Каси. Вече нямаше как да успокои пулса си. Знаеше какво трябва да направи, но й трябваше време да се съвземе.
— Как уби Джефри? — попита тя. — И защо?
За миг високият мъж сякаш се изненада, после се съвзе.
— Накарах го да седне за малко. Исках да всея смут между нашия вид и външните — обясни той. После се усмихна. — А и не ми харесваше вниманието, което отделяше на дъщеря ми. Той не беше един от нас, Касандра.
На Каси й се прииска Порша да можеше да види „господин Брансуик“ сега.
— Защо използва Шон? — продължи тя.
— Защото беше слаб и вече носеше камък, на който можех да влияя — отвърна той. — Какви са тези въпроси? Не осъзнаваш ли, че…
Тогава той замълча и се придвижи със скоростта на светлината. Докато говореше, Каси беше хвърлила камата по него. Досега не беше хвърляла нож, но някой от прадедите й явно го беше правил, защото гривната сякаш насочи ръката й и върхът на камата полетя право към сърцето на Черния Джон. Високият мъж обаче беше прекалено бърз. Той хвана камата във въздуха… хвана острието… и го задържа, вперил поглед в Каси.
— Не ти прилича, Касандра — рече той. — И определено не това е начинът, по който трябва да се отнасяш с баща си. Сега вече съм ти ядосан.
Не звучеше ядосан, гласът му беше студен като смъртта и отровен. Преди Каси си мислеше, че се страхува, но това не беше нищо. Този път беше истински уплашена. Колената й омекнаха и туптенето на сърцето й разтресе цялото й тяло.
Черния Джон хвърли камата обратно към нея, тя се заби в пода пред Каси и затрепери.
— Всеки момент ураганът ще достигне сушата — продължи той. — Нямаш избор. Никога не си имала. Закълни се, Касандра. Направи го!
— Аз съм ти баща. Прави каквото ти казвам.
— Нямаш достатъчно сила да ми се противопоставиш!
— Напротив — прошепна Каси. В съзнанието й се отвори врата и проблесна сребърна светлина. Като луна, излизаща от сенките, светлината озари всичко. Сега разбра заклинанието за отблъскване на злото. „Призовете онази сила, която е само ваша… Тези сили ще поставят вас над всичкото зло…“
Изведнъж усети дълга линия от вещици да се вие зад нея. Тя беше последната, само една от тях, но цялото тяхно знание й принадлежеше. Тяхното знание и тяхната сила. Думите дойдоха на устните й.
