Читать «Силата» онлайн - страница 17

Кейп Код.

Познатото момиче беше Порша.

4

— Хей, внимавай, Каси — каза Крис. Беше се блъснал в нея, когато тя спря. — Какво има?

— Видях някого. — Каси осъзна колко широко отворени трябва да са били очите й, докато се бе взирала в тълпата. Порша изчезна в морето от подскачащи глави. — Едно момиче, с което се запознах през лятото… — Гласът й секна, когато се опита да обясни на кръга коя е Порша.

Но и Адам я беше видял.

— Тя е ловец на вещици — обясни мрачно той. — Нейните братя бяха с пистолета. Възприемат се много сериозно. Не им е просто хоби, а мания.

— И са дошли тук? — изсмя се Дебора. Каси местеше поглед между тъмнокосото момиче и Адам. Очевидно ловът на вещици беше нещо, с което вече се бяха сблъсквали. — Трябвало е да помислят малко.

— Може да са допуснали грешка… или да е станало случайно. Може родителите й да са се преместили и да са я прехвърлили при нас, или нещо такова — отвърна Лоръл, вечният оптимист.

Каси поклати глава.

— Порша не прави грешки — промърмори тя. — Тежко и горко на съдбата, ако й поднесе нещо непредвидено. Адам, какво ще правим? — Появата на Порша като че ли я разстрои повече от новината, че Черния Джон е на свобода някъде в Ню Салем. Ужасът, който изпитваше сега, блокираше сетивата й и й пречеше да мисли рационално. Страхът й от Порша беше познато чувство и Каси усети как я завладя усещане за безпомощност. Не знаеше как да се държи с нея — когато я срещнеше, си глътваше езика и винаги си тръгваше унижена и разгромена. Каси затвори очи. „Вече не съм такава, няма да бъда такава“, помисли си тя. Стомахът й обаче се сви от паника.

— Ще се справим с нея — започна Адам колебливо, но Дъг се протегна напред, а присвитите му синьо-зелени очи заблестяха.

— Тя е враг, нали? Черния Джон, заклинателят, каза, че ще ни помогне да унищожим враговете си. Така че…

— Не си го и помисляй — прекъсна го рязко Мелани. — Недей, Дъг. Говоря сериозно.

Дъг сви рамене, но погледна близнака си изпод вежди.

— Лоша магия — промърмори Крис и впери поглед в далечината.

Каси отправи поглед към Адам.

— Никога — увери я той. — Не се тревожи, Каси. Никога.

Сега Каси щеше да живее при Диана.

— Очевидно не можеш да останеш в онази къща сама — беше й казала тя и същия следобед заедно с Лоръл и Мелани отидоха до дома на Каси, за да й помогнат да се пренесе. Адам и Дебора също дойдоха, за да ги пазят, и обикаляха неуморно къщата. Повечето членове на клуба се отбиха по една или друга причина. Само отсъствието на Фей се набиваше на очи. Никой не я беше виждал, откакто си тръгна от училище.

Самата къща не беше много пострадала, с изключение на странните петна от изгорено на пода и вратите. Официалната версия, както решиха възрастните, дошли да преместят тялото на бабата на Каси, беше, че е избухнал пожар, госпожа Хауърд се е уплашила и е получила сърдечен удар. Членовете на клуба не бяха казали, че е имало външен човек и полицаите дори не запечатаха къщата. Как си обясняваха запалването на дървения под по такъв странен начин, Каси нямаше представа. Никой не я беше попитал, а и нямаше начин да отиде в участъка да даде показания доброволно.