Читать «Кралицата на изменниците» онлайн - страница 260

Труди Канаван

— Там има място за вас, лейди Индрия — каза й той. — Останалите вече заминаха. Ние ще отпътуваме с другата.

Индрия се качи, а Оусън поведе Сония към другата карета. След като всички се настаниха и каретите потеглиха, Сония погледна към Оусън и повдигна вежди. Той улови погледа й и поклати глава.

— Не, не знам за какво точно става въпрос, но съветникът на краля ме увери, че няма нашествие и че Лоркин е добре.

Сония се усмихна. „Страхуват се, че ще хукна обратно към Сачака при най-малкия признак за проблеми. Все пак е добре да знам, че с него всичко е наред“.

— Прочетохте ли вече записките на Денил? — попита Калън Разпоредителя.

— До средата съм. — Оусън повдигна вежди. — Всъщност са доста интересни, особено историите за Дюна. С нетърпение очаквам да прочета цялата книга, след като я завърши и отпечата.

— Първо ще трябва да напише нова глава за Сачаканската гражданска война и за магическите кристали — каза Калън.

— А аз имам усещането, че след това ще трябва да добави още една глава — додаде Болкан.

Оусън погледна Върховния повелител с присвити очи.

— Все още ли се притеснявате за минния огън и онези приспособления в Игра, за които спомена шпионинът на краля?

— Които изстрелват топчета? — Болкан кимна. — Според Даргин те са помогнали на игрийските жреци да завладеят съседните земи.

— По-вероятно е тези игрийски магьосници да не са чак толкова силни — отвърна Оусън. — Не мога да си представя как едно топче, изстреляно от тръба, може да застраши магьосник, ако той е издигнал щит.

— Подозирам, че работи като идеята на Лилия за използването на енергия вместо нож при използване на черна магия. Фокусираната енергия не може да пробие само най-здравите щитове.

— Шпионинът каза, че почти няма вероятност игрийската армия да оцелее при прекосяване на пустинята — напомни му Калън.

— Освен това ние знаем, че те нямат черни магьосници и магически кристали.

Болкан поклати глава, а Оусън се извърна към прозореца и завъртя очи.

— Не се притеснявам за Игра — рече Болкан. — Минният огън, който използва Крадецът Сери, се различава от обикновения…

— Ще трябва да отложим този разговор — каза Оусън. — Пристигнахме.

Каретата забави ход и спря, вратата се отвори. Оусън въздъхна с облекчение, когато Болкан излезе. Тримата с Калън и Сония го последваха. Намираха се в малкия вътрешен двор на двореца, където се събираха магьосниците, когато кралят искаше да избегне забавянето на официалните приветствия. Другата карета се отдалечаваше, а пътниците й вече бяха влезли в двореца.

Един дворцов прислужник ги поведе през вратата по един пищно украсен коридор, след което ги въведе в трапезарията. Сония се беше хранила тук няколко пъти, заедно с останалите Висши магьосници, понякога като гост на краля, понякога на срещи с важни чуждестранни гости. Днес столовете бяха заети само от Висши магове и четиримата съветници на краля, които не бяха магьосници. Сония забеляза Ротан, който й се усмихна и й кимна. Точно когато четиримата се настаниха в празните столове, един мъж нахлу в стаята и всички скочиха на крака.