Читать «Кралицата на изменниците» онлайн - страница 255

Регин се обърна и се опря с лакът върху облегалката.

— Останах с впечатлението, че искате да поемете лечителството в Сачака. Да основете болница.

Сония поклати глава.

— Всъщност не. Искам да видя, че нещата в Сачака се оправят, но не мисля, че те имат нужда да го свърша вместо тях. Просто… не исках да съм далеч от Лоркин. — Тя въздъхна. — А вие очаквате ли с нетърпение да видите дъщерите си?

Той сви рамене.

— Да. Но те нямат нужда от мен. Всъщност изобщо не умирам от желание да се връщам.

— Така ли? Искате да останете тук?

— Не точно тук. Но… — Той присви очи. — Не съм сигурен, дали все още съм ви разбрал правилно.

Сония примигна.

— Мен? Че какво има да ми се разбира?

Регин повдигна вежди.

— О, много неща.

Тя скръсти ръце и го погледна.

— Така ли? И какво сте разбрал досега?

Той се усмихна.

— Че ви привличам.

Сония го зяпна и пулсът й внезапно се ускори. „Проклет да е. Как го е разбрал?“ Тя си пое дълбоко дъх и го издиша бавно, обмисляйки как да го отблъсне по възможно най-мекия начин.

— Лорд Регин, аз…

— Освен това знам, че вие сте разбрали, че ме привличате — прекъсна я Регин. — Отне ви доста време, но предполагам, че първо трябваше да ми простите за това какво злобно и тесногръдо копеле бях като ученик.

Това нямаше да е лесно. „За никой от нас“ — трябваше да признае тя.

— Регин, не съм…

— Привлечена от мен? — Той повдигна вежди. — Значи отричате?

Тя се поколеба, после се изпъна и го погледна в очите.

— Да, отричам.

Той присви очи.

— Лъжете.

„Какво бъркам тук?“ Сония отпусна ръце и се опита да положи длани върху хълбоците си, но това се оказа доста трудно в движещата се карета, затова се задоволи просто да му се закани с пръст.

— Не смейте да ме наричате лъжкиня, когато…

Той се засмя.

— Ах, Сония. Ако съм знаел колко е забавно да ви дразня, отдавна да съм се заел с това.

Паниката, която бе започнала да се надига в гърдите й, се стопи. „Просто се закача с мен. Не говори сериозно“. Облекчението бе последвано от разочарование. „О, стига глупости“ — каза си тя. После въздъхна и отново се облегна назад.

— Може вече да не сте злобно тесногръдо копеле, лорд Регин, но сте все същия манипулатор.

Той сви рамене.

— Нищо ново. Но се надявам да се съгласите, че винаги съм го правил с добри намерения. — Регин се наведе към нея. — Ала бих искал да разбера какво не ви допада в идеята да бъдем заедно.

Тя се поколеба, преди да отговори. „Поне е готов да го обсъдим. Може би трябва. Да избием тази мисъл от главите ни“.

— Това би било… добре, доста хора ще възразят срещу това. Аз съм черна магьосница. Вие сте… женен.

— Това ли е всичко? — Той поклати глава. — Каква сте традиционалистка. Сония, жената, която промени всичко — Гилдията, киралийското общество, начинът, по който възприемаме черната магия — се притеснява от клюките?

— Разбира се. Нужни ми бяха години, за да спечеля доверието на хората. Не мога да си позволя да го изгубя.

— Няма. Те ще се зарадват, ако видят, че сте избрала друг магьосник.

Тя извърна поглед.