Читать «Кралицата на изменниците» онлайн - страница 252

Джона прие това като покана да напусне. Ротан се приближи до празния стол и седна, оставяйки Лилия единствена правостояща в стаята. Вниманието на всички бе насочено към Телано.

— Лорд Телано — каза Винара. — Вие ли сте източникът на Скелин в Гилдията?

— Не — отвърна твърдо Телано.

— Тогава защо роетът, с който се снабдяват повечето магьосници и ученици, идва от вас?

— Защо помощниците ми са ви виждали да посещавате членове на подземния свят и да носите пакети в Гилдията? — попита Калън.

— Защото ми харесва да пуша роет — каза Телано, разпервайки ръце. — Както и на много други. Няма закон, който да го забранява.

— Скоро ще има — рече тихо Винара.

— Но има закон, забраняващ работата с престъпници — отбеляза Оусън.

— Аз не работя с никого. Просто се случи така, че купувам техни продукти. Много магьосници го правят, често неволно. — Телано се обърна към Лилия. — За нея се знае, че е работила с Крадец. Никой не задава въпроси за това.

— Ще стигнем и до това — увери го Винара. — От известно време се оправдавате по този начин, лорд Телано, но това не обяснява опита ви да унищожите реколтата ни от роет. За някой, който харесва опиата, това е… странно.

Той поклати глава.

— Помислих си, че по някакъв начин Крадците са успели да стигнат дотук.

— Наистина ли? Това не беше извинението ви, когато ви хванахме.

— Не знаех на кого да вярвам. Може би вие работехте с тях. Все пак се оказа, че в Гилдията има шпионин.

— Едно обикновено разчитане на съзнанието ще докаже невинността ви — каза лорд Пийкин.

Стаята утихна. Лилия се огледа и видя едновременно неохота и надежда. „От известно време са искали да го направят, но са се притеснявали от последствията, ако се окаже невинен. Най-малкото ще ги намрази заради това, че не са му вярвали.“

Ами ако беше виновен? Тогава щеше да е още по-лошо.

— Ще се… — започна Оусън.

— Не — отвърна Телано и думата отекна в стаята.

— Отказът ви да сътрудничите не ни окуражава — посочи Оусън.

— Тогава ме понижете. — Телано изглеждаше мрачен.

— Не. — Всички погледи се обърнаха към Болкан. Върховният повелител седеше, поставил лакти на облегалките на креслото, и пръстите му се докосваха. — След като Сачака вече се управлява от Изменниците и вниманието ни не е насочено към тях, трябва да решим този проблем. Разчетете съзнанието му, Калън.

Всички го погледнаха изненадано. Телано се ококори, но бързо се успокои. Когато Калън се изправи, той също се надигна бавно.

— Е, щом се налага. Поне ние двамата имаме нещо общо — промърмори той.

Лилия си пое рязко дъх.

— Аз… не съм убедена, че това е добра идея — насили се да произнесе тя; навеждайки очи, когато всички се обърнаха към нея. — Имаше моменти, когато подозирах, че Черният магьосник Калън е… човекът.

Думите й породиха изненада и раздразнени реакции.

— Трябва да изчакаме завръщането на Сония — предложи някой.

Лилия вдигна глава и се насили да срещне погледа на Калън. Той й се усмихна.

— Както казах, може да имаме нужда от Лилия. Недоверието към мен скоро ще бъде част от отговорностите й. Предлагам тя да разчете и моето съзнание, за да могат всички да се успокоят.