Читать «Кралицата на изменниците» онлайн - страница 25

Макар да не бе готов да прости на Калия за кражбата на лечителското познание от съзнанието му, той не можеше да отрече, че го е направила от желание да може да го използва, за да спасява живота на Изменници. „Но все пак тя смяташе да ме убие и да заяви, че съм се опитал да напусна Убежището и съм замръзнал в снеговете. Това не е нещо, което да простя с леко сърце“.

В замяна на отнетото от него, кралица Зарала беше решила да го обучи в направата на магически камъни. Той бе овладял магия, за която Гилдията не беше чувала. Точно мечтата да намери нова, могъща магия, го беше накарала да предложи да замине с Посланик Денил като негов помощник. Поглеждайки назад, той се усмихна на наивността си. Вероятността да намери нещо бе незначителна. Но въпреки това бе успял.

И все пак надеждата, че ще намери магия, която да извади от употреба черната магия или поне да осигури защита срещу нея, не се беше оправдала. Потенциалът на магическите камъни като заместители на черната магия бе обезсилен на свой ред от факта, че камъкотворците трябваше да овладеят черната магия, за да могат да ги изработват.

Усмивката му се стопи и стомахът му се сви от безпокойство. „Какво ли ще направи Гилдията, когато разбере, че съм овладял черната магия? Дали ще ми простят, щом разберат, че не е имало друг начин да се науча как да отглеждам камъните?“

Той бе обмислил всички възможни последствия и се бе подготвил за най-лошото от тях — възможността да го изпратят в изгнание, както бяха направили с баща му. Щеше да бъде наранен, но и свободен да се върне в Убежището, при Тивара, което не звучеше твърде зле. С изключение на едно нещо.

„Майка ми ще остане много разочарована от мен. Не — дори повече. Ще бъде съсипана“.

Което бе единствената причина да не каже нищо за това на Посланик Денил и Разпоредителя Оусън. И смяташе да го отлага колкото се може повече. Оусън беше решил, че никой не трябва да научава повече от необходимото, в случай, че сачаканците наистина започнат да разчитат съзнанията им. Но дори в този случай Лоркин не можеше да укрива вечно случилото се от Сония.

„Но когато го научи, предпочитам да е от мен, а не от някой друг. Няма да ми е лесно да й го кажа, но може би на нея ще й бъде по-лесно да го чуе от мен“.

Когато Сери се събуди, той бе изгубил представа за времето, но този път усети, че в събуждането му има нещо различно, още преди да успее да се разсъни достатъчно, че да определи какво.

Светлина. След като Аний се беше върнала от стаята на Сония с малко храна и вода, които бяха дали на Гол, те решиха да поспят. За да не изхабят свещите, ги угасиха — но не и преди Сери да подмами Аний да му даде кибрита си. Той се надяваше, че така ще й попречи да тръгне да изследва коридорите, докато останалите спят. Макар да го уверяваше, че познава по-голямата част от тях, тя трябваше да признае, че липсата на поддръжка и поправка ги беше направила доста опасни.

Купчината стари възглавници беше разделена между тримата. Макар да бяха достатъчни, за да го предпазят от студения твърд под, за Сери бе истинско предизвикателство да ги държи на едно място. Всеки път, когато сменеше позата си, някоя от тях се плъзваше в тъмнината и той трябваше да опипва наоколо, докато я открие и отново я пъхне под тялото си.