Читать «Кралицата на изменниците» онлайн - страница 2

Разбира се, не беше казал тези неща на жената, която лежеше в леглото до него и му четеше любимите си части от тези книги всяка нощ, откакто му беше позволила да остане в нейното мазе. Кадия не беше богата наследница. „А аз не съм млад и красив крадец“. Тя беше самотна и тъжна, откакто съпругът й бе починал, и идеята да крие Крадец в сутерена си беше едно приятно разсейване от грижите.

А на него… на него не му бяха останали други места за криене.

Той се обърна и я погледна. Тя спеше и дишаше леко. Сери се чудеше дали Кадия наистина му вярваше, че е Крадец, или просто беше паснал идеално на фантазията й и нея просто не я интересуваше дали казва истината или не. Той не беше смелият млад Крадец от романа — определено му липсваше енергия за описаните приключения, независимо дали в леглото или извън него.

„Започвам да омеквам. Не мога дори да изкача едни стълби, без сърцето ми да се разтупти и да се задъхам. Прекарахме твърде много време, заключени в тесни скривалища, с прекалено малко бойни тренировки“.

В съседната стая се чу глух удар. Сери обърна глава и погледна вратата. Бяха ли Аний и Гол будни? В сегашното си състояние той се съмняваше, че ще успее да заспи скоро. Винаги, когато се намираше на някое тясно място, спеше лошо.

Той се измъкна от леглото, машинално нахлузи панталоните си и се пресегна за жакета си. Плъзна едната си ръка в ръкава, посегна към дръжката на вратата и я натисна тихичко. Когато вратата се отвори, в полезрението му се появи Аний. Тя се беше навела над Гол, светлината на нощната лампа се отразяваше в ножа й, готов да нанесе удар. Неспособен да повярва на очите си, той почувства как сърцето му застива тревожно.

— Какво… — започна той. Когато чу звука от гласа му, Аний се обърна да го погледне със завидната скорост на младостта.

Това не беше Аний.

Почти със същата бързина не-Аний се врътна към Гол и замахна с ножа си, но нагоре се стрелнаха две ръце, които сграбчиха китката на убийцата и спряха движението й. Гол се надигна от леглото. През това време Сери вече беше преминал през вратата, но внезапно се закова на място, когато една нова мисъл надделя над намерението му да спре жената.

„Къде е Аний?“

Той се обърна, за да види, че на второто импровизирано легло се води още една битка, но този път нападателят беше притиснат към дюшека с допрян до гърдите нож. Сери почувства прилив на гордост заради дъщеря си. Тя сигурно се беше събудила навреме, за да спре нападателя си и да контраатакува.

Но лицето й беше разкривено от усилие, докато се опитваше да притисне ножа си надолу. Въпреки дребните размери на убиеца, мускулите на китките и на врата му бяха добре развити. Аний можеше и да не спечели този сблъсък на брутална сила. Нейното предимство беше в скоростта. Сери пристъпи към нея.