Читать «Кралицата на изменниците» онлайн - страница 15

Тя ми обясни, че обществото, на което е член, се е образувало преди Сачаканската война, когато група жени са били принудени да се обединят заради лошото отношение към тях в сачаканското общество. Войната ги принудила да се изтеглят в планината, където станали нови хора, отхвърлили робството и неравенството между мъжете и жените.

— Те са управлявани от жени — прекъсна го кралят. — Как може това да е равенство?

Лоркин сви рамене.

— Не е идеалното положение, но е доста по-справедливо от всички, с които съм се сблъсквал или съм чувал.

— Значи отидохте в базата им?

— Да. Това бе най-безопасното място, защото убийците продължаваха да ме преследват.

— Ще можете ли да го намерите отново?

Лоркин поклати глава.

— Не. Носех превръзка на очите.

Кралят присви очи.

— Колко е голяма базата им? Колко Изменници живеят там?

— Аз… не мога да кажа.

— Не можете или не искате?

— Не е такова място, където може лесно да се разбере от колко хора е обитавано.

— Тогава изкажете предположение.

Лоркин разпери ръце.

— Повече от сто.

— Сдобихте ли се с впечатления от боеспособността им?

Лоркин отново поклати глава.

— Не ги видях да се бият. Някои са магьосници. Но вие вече го знаете. Не мога да ви кажа какъв е броят им, колко са силни или колко добре са обучени.

Вниманието на Денил беше привлечено от размърдване сред ашаките и сърцето му подскочи, когато разпозна Ачати. Мъжът срещна за кратко погледа му, но лицето му продължаваше да е замислено. Той се наведе към краля и промърмори нещо. Кралят не отместваше очи от Лоркин, но леко повдигна вежди.

— С какво се занимавахте, докато живеехте при Изменниците? — попита той.

— Помагах в лекуването на болните.

— Нима са се доверили на вас, един чужденец, да ги лекувате?

— Да.

— Научихте ли ги на нещо?

— На няколко неща. Аз също научих някои неща.

— На какво ги научихте?

— Няколко лекарства — и аз научих за няколко от тях, макар че за приготвянето на някои са нужни растения, които не растат в Киралия.

— Защо ги напуснахте?

Лоркин се поколеба; очевидно не очакваше да чуе толкова скоро този въпрос.

— Защото исках да се прибера у дома.

— Защо не си тръгнахте по-рано?

— Обикновено не позволяват на чужденците да си тръгват. Но в моя случай промениха мнението си.

— Защо?

— Нямаше причина да не го направят. Не бях научил нищо важно и не можех да разкрия нищо важно. Когато си тръгнах, те се погрижиха да не мога да открия пътя наобратно.

Кралят го изгледа замислено.

— Дори да е така, вие все пак сте видели повече от базата им от всеки друг. Сигурно има детайли, чието значение не разбирате. Бунтовниците застрашават тази страна и един ден могат да се окажат заплаха и за останалите държави в региона, включително вашата. Ще се подложите ли на разчитане на съзнанието?

Лоркин застина. Залата бе потънала в пълна тишина, когато той отвори уста, за да отговори: